Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Няма ли други възможности? — попита президентът Дърлинг.
— Не, сър, поне аз не виждам такива. — На Райън за пръв път му се случаваше такова нещо. В известен смисъл той бе успял да предотврати една война. Беше сложил край на една „мръсна“ операция, която сигурно би навредила страшно много на родината му политически. А ето че сега щеше да започне такава… „Е, не съвсем“ — каза си той. Друг започна тази война, но колкото и справедлива да бе реакцията им, не изпитваше особено удоволствие от онова, което се готвеше да извърши. — Те няма да отстъпят.
— Така и не разбрахме как стана — рече тихо Дърлинг, като съзнаваше, че е прекалено късно за такива мисли.
— И за това вероятно съм виновен аз — отвърна му Райън, който чувстваше, че е негов дълг да поеме вината. В крайна сметка националната сигурност беше неговото поле на действие. Щяха да умрат хора заради нещата, които обърка, както щяха да умрат хора и ако постъпеше правилно. Колкото и много власт да се упражняваше от този кабинет, в действителност нямаха избор, нали?
— Ще се получи ли?
— Сър, това е нещо, което сами ще видим.
Оказа се по-лесно, отколкото очакваха. Три от тромавите двумоторни самолети се отправиха в колона към края на пистата, откъдето един след друг се сблъскаха с ветровете на северозапад, спряха се, пуснаха двигателите на пълна мощност, върнаха малко назад, за да проверят дали моторите няма да пламнат, и когато това не стана, пак превключиха на пълна мощност, но този път освободиха спирачките и ускориха за двойното превъртане през крило, характерно за излитането. Кларк погледна часовника си и разгъна една пътна карта на Хоншу.
Беше нужно само едно телефонно обаждане. Търговският клон на самолетна компания „Боинг“ разпространи предупреждение за повреда в системата за автоматично приземяване на техните пътнически самолети 767. Неизправност от неизвестен произход била повлияла на крайната фаза преди кацането на пътнически самолет в Сейнт Луис и до определяне на естеството на дефекта диспечерите се умоляваха да отстранят тази функция от системите за направление на полети до второ разпореждане. Заповедта бе изпратена чрез електронна поща, телекс и препоръчани писма до всички обслужващи лица на самолетите 767.
39.
ПРАВО В ОЧИТЕ
Никой не се изненада особено, че японските консулства в Хонолулу, Сан Франциско, Ню Йорк и Сиатъл бяха затворени. Агенти на ФБР се появиха едновременно във всички тях и обясниха, че те трябва да бъдат опразнени незабавно. След формалните протести, възнаградени с любезно, ала студено внимание, дипломатическите лица заключиха сградите и си отидоха под охрана (най-вече за да бъдат предпазени от протестиращи отрепки, наблюдавани навсякъде от местните полицаи) с автобуси, които щяха да ги откарат до най-близкото летище, откъдето да се качат на полет за Ванкувър, Британска Колумбия. Специално в Хонолулу автобусът мина достатъчно близо до военноморската база на Пърл Харбър, така че дипломатите да могат да видят за последно двата самолетоносача в сухите докове. От рейса бяха направени снимки, за да запечатат факта. На служителя от консулството, който снимаше, изобщо не му мина през ума, че хората от ФБР в предната част на автобуса не му попречиха да го стори. В края на краищата американските медии отразяваха всичко, както и се очакваше. Те забелязаха, че задачата се изпълняваше професионално до най-малката подробност. Чантите им бяха проверени с рентген за оръжия и взривни вещества (не носеха такива глупости, разбира се), но не ги отвориха, тъй като ставаше дума за дипломатически персонал с гарантиран от договор имунитет. Америка им бе уредила чартърен пътнически самолет „Юнайтед“ 737, който се издигна и отново се постара да прелети точно над военноморската база, като така позволи на дипломата да заснеме още пет пози през двойните прозорци и от височина хиляда и петстотин метра. Той се поздрави за интуицията, подтикнала го да си остави подръка фотоапарата. Сетне проспа повечето от петчасовия полет до Ванкувър.
— Първи и четвърти са като нови, капитане — увери главният механик на „Джони Реб“ командира. — Ще вдигнем тридесет, може би и тридесет и два възла, когато поискате.
Втори и трети, а именно вътрешните двигатели, бяха изолирани, корпусните отверстия в задната част на кила бяха заварени, като с тях заминаха и допълнителните петнадесетина възла до максимума на „Джон Стенис“, обаче отстраняването на винтовете намали и челното съпротивление и позволи съвсем прилична най-висока скорост, която трябваше да им стигне. Най-проблемната процедура се оказа пренастройването на пропулсивен комплекс номер четири, който се налагаше да е по-прецизно балансиран от колелото на състезателна кола, за да не би да се саморазруши при максимални обороти. Прегледът се извърши по същия начин: включиха винта и провериха всеки лагер по огромния вал. Това вече беше направено и тази вечер сухият док можеше да бъде напълнен. Командирът изкачи уморено бетонните стъпала до върха на огромния изкуствен каньон и оттам се озова на палубата. Голямо катерене падна чак до каютата му зад командния мостик, откъдето той проведе телефонен разговор.