Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Докато Гас умислено се взираше в онова място, погледът му беше привлечен от някакво раздвижване на железопътния мост.
Сърцето му прескочи. Към отсрещния край на моста се придвижваха хора. Сивите им униформи едва се различаваха в полумрака. Те несръчно подтичваха край линията, препъваха се в траверсите и чакъла. Каските им приличаха на кофи. Носеха пушките си преметнати през рамо. Германци.
Гас притича към най-близкото картечно гнездо, зад зида на една градина. Картечарите не бяха забелязали противниковия отряд. Гас потупа стрелеца по рамото.
— Огън по моста! — викна той. — Погледни — немци!
Картечарят насочи дулото към новата цел.
Гас се обърна към един войник.
— Бегом в щаба. Докладвай за проникване на неприятеля на източния мост. Бързо! Бързо!
После намери сержанта и му нареди:
— Погрижете се всички да стрелят по моста. Действайте!
Гас тръгна на запад. Тежките картечници не се местеха лесно — Хочкис тежеше осемдесет и осем фунта заедно с триногата — обаче той нареди на всички гренадири и на екипите на минохвъргачките да заемат нови позиции, откъдето да отбраняват моста.
Германците почнаха да падат покосени, обаче бяха решителни и продължаваха да прииждат. През бинокъла Гас видя един висок майор, който му се стори познат. Чудеше се дали не са се срещали преди войната. В това време немският майор беше улучен и падна на земята.
Страховит артилерийски обстрел поддържаше немците. Сякаш всички оръдия на северния бряг бяха насочени към южния край на железопътния мост, където се трупаха американците. Гас видя как неговите войници падат един след друг. Успя обаче да замени всеки убит или ранен картечар с нов и така в стрелбата почти нямаше прекъсвания.
Немците спряха да тичат и се прикриха зад телата на мъртвите си другари. Най-дръзките продължиха напред, ала нямаше къде да се скрият и бързо биваха поразени.
Стъмни се, но това не промени нещата — стрелбата продължи с пълна сила. Противниците се превърнаха в смътни силуети, осветявани от проблясъците на пушките и взривяването на снарядите. Гас премести някои картечници на нови позиции, понеже беше почти сигурен, че този опит за минаване по моста не е измама, целяща да прикрие прекосяването на реката на друго място.
Нито една от страните не можеше да надделее. Най-сетне немците почнаха да се изтеглят.
Като забеляза санитарите на моста, Гас нареди на хората си да прекратят стрелбата.
В отговор и немската артилерия замлъкна.
— Боже милостиви, май ги отблъснахме — рече Гас, без да се обръща към някого конкретно.
VI
Пищялната кост на Валтер беше счупена от американски куршум. Лежеше на железопътната линия и се измъчваше от болката, но му стана още по-зле, когато видя, че хората му отстъпват и чу, че оръдията млъкват. Тогава разбра, че се е провалил.
Когато го вдигнаха на носилката, Валтер извика от болка. Лошо беше за духа на бойците да чуват виковете на ранените, обаче не можа да се въздържи. Пренесоха го с друсане по линията и през града до лазарета, където някой му даде морфин и той загуби съзнание.
Събуди се с шина на крака. Питаше всеки, който минеше край леглото му, за хода на битката, но не можа да получи подробности, докато не се появи Готфрид фон Кесел да позлорадства над раната му. Готфрид съобщи, че германската армия се беше отказала да прекоси Марна при Шато-Тиери. Навярно щяха да опитат другаде.
На другия ден, току преди да го качат на влака за дома, Валтер научи, че основната част на американската Трета дивизия е пристигнала и е заела позиции по целия южен бряг на Марна.
Друг ранен му разказа за кървавото сражение в една гора близо до града, наречена Боа дьо Бело. И двете страни дали много жертви, обаче американците победили.
В Берлин вестниците продължаваха да пишат за германските победи, ала линиите на картите не се приближаваха към Париж. Така Валтер стигна до горчивото заключение, че пролетната офанзива се е провалила. Американците бяха пристигнали твърде бързо.