Крахът на титаните [bg]

Мод тъжно се питаше дали Валтер не е един от тези седемстотин хиляди. Тя знаеше, че може да е мъртъв, и тази мисъл стоеше като ледена буца в гърдите й, на мястото на сърцето. Нямаше вест от него след онзи идиличен втори меден месец в Стокхолм. Предполагаше, че службата му вече не го води в неутрални страни, откъдето би могъл да пише. Ужасната истина беше, че той най-вероятно се е върнал на бойното поле за последната и решителна офанзива на Германия.

Подобни мисли бяха страховити, ала реалистични. Толкова много жени бяха загубили обичаните от тях хора — съпрузи, братя, синове, годеници. Всички бяха преживели четири години, през които такива трагедии се случваха всеки ден. Вече не беше възможно човек да е прекален песимист. Скръбта беше нормалното.

Мод побутна чинията за супа настрани.

— Има ли друга причина да се надяваме на мир?

— Да. Германия има нов канцлер и той е писал на президента Уилсън с предложение за примирие на основата на прочутите уилсънови Четиринадесет точки.

— Обнадеждаващо! Уилсън съгласил ли се е?

— Не. Отговорил, че Германия първо трябва да се изтегли от всички завладени територии.

— Какво мисли нашето правителство?

— Лойд Джордж е бесен. Германците се държат с Уилсън като със старши партньор в съюза, а пък самият Уилсън действа, сякаш могат да сключат мир, без да се консултират с нас.

— Това има ли значение?

— Опасявам се, че има. Нашето правителство не е непременно съгласно с Четиринадесетте точки.

Мод кимна.

— Предполагам, че сме против пета точка, за колониалните народи, които трябва да имат думата в своето управление.

— Точно така. Ами Родезия, а Барбадос, а Индия? Не може да се очаква от нас да искаме разрешението на местните, преди да ги цивилизоваме. Американците са много, много либерални. Освен това сме твърдо против втора точка, за свободата на мореплаването във военно и в мирно време. Мощта на Великобритания се основава на флота. Не бихме могли да доведем Германия до глад и отстъпление, ако не ни беше позволено да блокираме немската търговия по море.

— А какво е отношението на французите?

Джони се подсмихна.

— Клемансо каза, че Уилсън се мъчи да надмине Всемогъщия. „Сам Господ даде само десет точки“, рече той.

— Аз съм с впечатлението, че повечето обикновени британци всъщност харесват Уилсън и неговите точки.

Джони кимна.

— А европейските държавници надали могат да кажат на американския президент да престане да миротворства.

На Мод така й се искаше да вярва, че се плашеше от себе си. Каза си, че не бива да се радва още. Сигурно предстояха много горчиви разочарования.

Келнерът поднесе писия Валеска и възхитено огледа жилетката на Джони.