Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Третата атака на Лудендорф за 1918 година — след Сома и Фландрия — беше планирана за участъка между Реймс и Соасон. Тук съюзниците държаха хребета Шмен де Дам, „Пътят на госпожите“ — наречен тъй, понеже пътят покрай него бил построен, за да могат дъщерите на Луи XV да посетят някаква своя приятелка.
Окончателното разгръщане на войските беше в неделя, двадесет и шести май, слънчев ден със свеж североизточен ветрец. Валтер отново изпита гордост при вида на колоните войници отправили се към фронтовата линия, на хилядите оръдия, които биваха откарвани на позициите си под непрестанния обстрел на френската артилерия, на телефонните линии, които се прокарваха от командните укрития до батареите.
Тактиката на Лудендорф остана непроменена. Същата нощ, в два часа, хиляди оръдия откриха огън и почнаха да изстрелват газови, осколочни и запалителни снаряди по френските позиции горе на хребета. Валтер със задоволство установи, че стрелбата на французите начаса се разреди. Това означаваше, че немските оръдия поразяват целите си. Съобразно с новите разбирания, баражът беше кратък — в шест без двадесет сутринта престана.
Тогава тръгнаха щурмоваците.
Германците настъпваха нагоре по хълма, ала въпреки това срещнаха слаба съпротива. Валтер остана приятно изненадан, че можа да стигне до пътя по хребета за по-малко от час. Вече беше светло и той видя как французите се изтеглят надолу по склона.
Щурмоваците ги следваха с постоянна скорост, като се съобразяваха с артилерийския бараж, но и така стигнаха до реката Ен в долината преди пладне. Някои селски стопани бяха унищожили жътварките си и бяха изгорили прибраната в хамбарите ранна реколта. Повечето обаче бяха избягали твърде набързо и за фуражирите в ариергарда на немските войски остана богата плячка. За изумление на Валтер отстъпващите французи дори не бяха взривили мостовете над реката Ен. Това подсказваше, че те са в паника.
Следобед петстотинте щурмоваци на Валтер минаха през следващия хребет и се разположиха на лагер на отсрещния бряг на реката Вел. Така само за един ден напреднаха с дванадесет мили.
На следващия ден спряха, за да изчакат подкрепления, на третия ден отново напреднаха и на четвъртия ден, четвъртък, тридесети май, след като от понеделник бяха преодолели удивителните тридесет мили, достигнаха северния бряг на Марна.
Валтер мрачно си припомни, че през четиринадесета година немското настъпление беше спряно тук.
Закле се това да не се повтори.
III
Гас и Американският експедиционен корпус бяха в тренировъчния лагер Шатовилен южно от Париж на тридесети май, когато Трета дивизия получи заповед да помогне с отбраната на Марна. По-голямата част от дивизията почна да се товари на влакове, макар че при разнебитената френска железопътна мрежа тяхното придвижване щеше да отнеме няколко дни. Картечарите на Гас и Чък обаче тръгнаха по шосе веднага.
Гас беше едновременно развълнуван и уплашен. Това не беше като бокса, където съдията налагаше правилата и станеше ли опасно, прекратяваше боя. Как би се държал Гас, когато някой наистина стреля по него? Дали щеше да се обърне и да побегне? Какво би го спряло? Общо взето, той винаги постъпваше логично.
Колите бяха ненадеждни като влаковете — много от тях се повредиха или останаха без гориво. Освен това се бавеха заради цивилните, които се движеха насреща им, бягаха от битката, едни подкарали стада добитък, други — тикащи покъщнината си в разни ръчни колички.
В шест часа вечерта в петък в китния градец Шато-Тиери на петдесет мили източно от Париж, пристигнаха седемнадесет картечници. В лъчите на следобедното слънце местенцето изглеждаше хубаво. Разполагаше се на двата бряга на Марна и два моста свързваха предградието на южния бряг с центъра на града на северния. Французите държаха и двата бряга, ала предните немски отряди вече бяха достигнали северните предели на града.
Батальонът на Гас имаше заповед да разположи оръжията си по южния бряг и да контролира мостовете. Американците имаха тежки картечници Хочкис М1914, разположени на яки триноги и захранвани с ленти с по двеста и петдесет патрона. Имаха още пушечни гранати, които се изстрелваха под ъгъл от четиридесет и пет градуса от двунога и няколко окопни минохвъргачки, от британския модел Стоукс.