Крахът на титаните [bg]

По цялото протежение на южния бряг избухваха снаряди и мини. Войниците се проснаха на земята. Гас се добра до мястото, където беше видял Чък, и се огледа замаяно. Виждаше само камари пръст и камъни. После зърна една ръка, която се подаваше отдолу. Отмести един камък и с ужас видя, че ръката няма тяло.

Дали това беше ръката на Чък? Сигурно имаше как да се определи, ала Гас беше твърде потресен и сега не можеше да разсъждава. С петата на ботуша си безрезултатно разри пръстта. После падна на колене и почна да копае с ръце. Видя жълтеникава якичка с метален диск с надпис „САЩ“.

— О, Боже — изстена Гас. Бързо разкри лицето на Чък. Нямаше движение, нямаше пулс, нито дишане.

Гас се помъчи да си припомни какво трябва да направи сега. На кого трябваше да съобщи за смъртта? С тялото трябваше да се направи нещо, обаче какво? В такива случаи човек се обаждаше на погребалната агенция.

Вдигна поглед и установи, че един сержант и двама ефрейтори го зяпат. На улицата зад тях избухна мина и всички по рефлекс сведоха глави, а после пак се взряха в Гас. Чакаха заповедите му.

Той рязко се изправи и си спомни част от наученото. Не беше негова работа да се занимава с убитите другари, дори не и с ранените. Той беше жив и невредим и неговото задължение беше да се бие. Усети прилив на безразсъден гняв срещу германците, които погубиха Чък. „По дяволите“, рече си Гас, „ще им го върна.“ Спомни си какво правеше преди експлозията: разполагаше оръжията. Трябваше да продължи с това. Сега трябваше да поеме командването и на взвода на Чък.

Обърна се към сержанта на минохвъргачките.

— Забравете навеса за лодки. Прекалено уязвим е.

После посочи през улицата към тесния проход между една винарна и една конюшня.

— Разположете три мортири тук — нареди той.

— Слушам — отвърна сержантът и забърза да изпълни заповедта.

Гас погледна по-нататък по улицата.

— Ефрейтор, виждате ли онзи там равен покрив? Сложете една картечница горе.

— Разрешете, господине, това е автосервиз и може вътре да има резервоар с гориво.

— Прав сте, по дяволите. Отлично наблюдение, ефрейтор. Тогава в кулата на онази църква. Под нея има само книги с химни.

— Тъй вярно, господине, много по-добре е, благодаря.

— Останалите — след мен. Ще се прикрием, докато реша къде да разположа другите оръжия.

Поведе ги през пътя по една странична улица. Тясна алея вървеше зад сградите. В двора на селскостопански магазин избухна снаряд и засипа Гас с гранулиран тор, сякаш за да му напомни, че се намира под обстрел.

Забърза по алеята, като се стараеше при всяка възможност да се прикрива от стрелбата зад стените, крещеше заповеди на подофицерите и разполагаше картечниците в най-високите и най-здравите наглед постройки, а минохвъргачките — из градините между къщите. От време на време хората му правеха предложения или изразяваха несъгласие. Той ги изслушваше и решаваше бързо.