Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Казашки предводители ли? — обади се Били. — Кого се опитва да залъже? Та те са проклети разбойници.
Фиц отново чу несъгласието. Този път капитан Евънс се ядоса и прекоси столовата, за да застане по-близо до Били и съседите му.
— В Сибир има осемстотин хиляди австрийски и германски военнопленници, които бяха освободени след сключването на мира. Трябва да им попречим да се завърнат на бойното поле в Европа. Накрая, ние подозираме, че германците са хвърлили око на нефтените находища в Баку в южна Русия. Не бива да получават достъп до тези залежи.
— Имам усещането, че Баку е доста далеч оттук — рече Били.
— Войници, имате ли някакви въпроси? — приветливо попита бригадният генерал.
Фиц го изгледа свирепо, ала вече беше твърде късно.
— Не съм чел нищо такова във вестниците — заяви Били.
— Подобно на много военни мисии — отговори Фиц, — и тази е секретна и на вас няма да ви бъде разрешено да съобщавате в писмата си до дома къде се намирате.
— Ние в състояние на война ли сме с Русия, господин полковник?
— Не, не сме. — Фиц преднамерено отклони поглед от Били. Навярно си спомни как той се оказа по-убедителен от него на събранието относно мирните преговори в евангелския параклис „Голгота“. — Има ли някой освен сержант Уилямс други въпроси?
— Опитваме ли да свалим болшевишкото правителство? — настоя Били.
Войниците почнаха да мърморят гневно. Мнозина симпатизираха на революцията.
— Няма болшевишко правителство. — Фиц се ядосваше все повече. — Режимът в Москва не е признат от Негово кралско величество.
— Нашата мисия одобрена ли е от парламента?
Бригадният генерал се попритесни — той не беше очаквал такива въпроси — и капитан Евънс се намеси:
— Достатъчно, сержант. Нека и другите се изкажат.
Фиц обаче не беше достатъчно хитроумен да премълчи. Явно не допускаше, че уменията в спора, които Били беше усвоил от своя баща, радикален неконформист, може да са по-добри от неговите.
— Военните мисии се одобряват от министерството на войната, а не от парламента — рече той.
— Следователно тази мисия е държана в тайна от нашите избрани представители! — ядно отвърна Били.
— Леко, леко, момче — тревожно прошепна Томи.
— По необходимост — каза Фиц.
Били пренебрегна съвета на Томи — вече беше прекалено ядосан. Изправи се и с ясен и силен глас попита:
— Господин полковник, това което ние правим, законно ли е?
Фиц пламна и Били разбра, че попадението му е било точно.
— Разбира се…
— Ако нашата мисия не е одобрена от британския народ или от руския народ — прекъсна го Били, — как може тя да е законна?
— Седнете, сержант — намеси се капитан Евънс. — Това тук не е някое от вашите проклети лейбъристки събрания. Още една дума и ще бъдете наказан.
Били си седна доволен. Беше казал каквото искаше.
Фиц продължи:
— Ние бяхме поканени тук от Всерусийското временно правителство. Неговото изпълнително тяло е една петчленна директория със седалище в Омск, в Западен Сибир. И тъкмо в Омск — довърши той — ще идете вие оттук.
III
Беше сумрачно. Лев Пешков чакаше и трепереше на една товарителна площадка във Владивосток, на самия край на Транссибирската железница. Над лейтенантската си униформа носеше шинел, ала Сибир беше най-студеното място, където беше стъпвал през живота си.
Беснееше, задето е в Русия. Преди четири години имаше късмета да избяга оттук и още по-големия късмет да се ожени за момиче от богато американско семейство. И сега се върна — заради едно момиче. „Какво ми има“, питаше се той, „защо все не съм доволен?“
Отвори се една врата и от склада излезе теглена от муле каруца. Лев скокна на капрата до британския войник, който караше.
— Живо-здраво, Сид — поздрави Лев.
— Пай се — отвърна Сид. Беше мършав човек на четиридесетина години, вечно с цигара в уста и с преждевременно сбръчкано лице. Неговият кокни беше доста по-различен от акцента в южен Уелс или в северната част на щата Ню Йорк. В началото на Лев му беше трудно да го разбира.