Крахът на титаните [bg]

— Обиколили сме половината свят и сме дошли от другата страна.

Томи не беше убеден. Приведе се над релинга и се заоглежда.

— Хората приличат малко на китайци — установи той.

— Ама говорят на руски. Приказват като онзи коняр Петков дето измами братята Понти на карти и после драсна.

Томи се вслуша.

— Да, прав си. Е, и през ум не ми е минавало.

— Това ще да е Сибир — рече Били. — Нищо чудно, че е такъв адски студ.

След няколко минути научиха, че са във Владивосток.

Хората почти не обръщаха внимание на Приятелите от Абъроуен, които се отправиха с маршова стъпка през града. Тук бездруго имаше хиляди униформени. Повечето бяха японци, но имаше и американци, чехи и други. Владивосток беше натоварено пристанище, по широките булеварди вървяха трамваи, имаше модерни хотели и театри, и стотици магазини. „Прилича на Кардиф“, помисли Били, „обаче е по-студено.“

Когато стигнаха в казармата, завариха там батальон стари лондончани, докарани тук от Хонг Конг. „Логично е да пратят старите чешити на такова място“, прецени Били. Но и ядрото на абъроуенци, макар понамалели заради жертвите, се състоеше от корави ветерани. Кой ли дърпаше конците, та да ги изтеглят от Франция и да ги пратят на другия край на света?

Скоро разбра кой. След вечеря бригадният генерал, видимо спокоен мъж пред пенсия, каза на войниците, че към тях ще се обърне полковник граф Фицхърбърт.

Капитан Гуин Евънс, собственикът на универсалните магазини, донесе дървен сандък от консерви свинска мас и Фиц се покатери върху него — не без затруднение заради ранения крак. Били го наблюдаваше без съчувствие. Пазеше състраданието си за Пю Чукана и многото други осакатени бивши миньори, които бяха пострадали, докато копаеха въглищата на графа. Фиц беше самодоволен, високомерен и безмилостен експлоататор на обикновените мъже и жени. Жалко, че немците го простреляха в крака, а не в сърцето.

— Нашата мисия има четири цели — подхвана той и извиси глас, за да го чуят шестстотинте войници. — Първо, ние сме тук, за да защитим нашата собственост. Когато излязохте от пристанището и минахте край страничните линии на железницата, сигурно забелязахте голям склад за припаси, охраняван от войници. Това десетакрово пространство съдържа шестстотин хиляди тона муниции и други военни припаси, пратени тук от Великобритания и Съединените щати, докато русите бяха наши съюзници. Сега, когато болшевиките сключиха мир с Германия, ние не искаме в техните ръце да попаднат патроните, за които е платил нашият народ.

— Това е безсмислено — рече Били достатъчно високо, та Томи и останалите наоколо да го чуят. — Защо не откараха припасите у дома, вместо да водят нас тук?

Фиц раздразнено хвърли поглед по посока на шума, но продължи.

— Второ, в тази страна има много чешки националисти. Някои са военнопленници, други са работили тук преди войната. Те са се организирали в Чешки легион и опитват да вземат кораб от Владивосток и да се присъединят към нашите войски във Франция. Болшевиките ги тормозят. Нашата работа е да им помогнем да заминат. Местните казашки предводители ще ни съдействат в това.