Зимата на света [bg]

— Американците създадоха своята бомба преди нас.

— Точно така. Да не би причината да е в това, че са дали на експерименталната физика по-висок приоритет от нас? — Не е възможно капиталистическата наука да е по-висша от комунистическата наука! — Колко банално — Володя беше озадачен. Къде водеше този разговор? — И до какви изводи достигнахте?

— Трябва да е имало саботаж.

Типична милиционерска измишльотина.

— Какъв саботаж по-точно?

— Някои от учените умишлено са забавили разработването на съветската бомба. Володя вече започваше да разбира и се изплаши. Но продължи да отговаря войнствено — винаги беше грешка да показваш слабост пред милицията.

— Защо биха направили това?

— Защото са предатели. И жена ти е една от тях!

— Надявам се, че не говориш сериозно. Дребно лайно такова…

— Тук съм, за да арестувам съпругата ти.

— Какво? — Володя беше смаян. — Това е лудост!

— Това е становището на моята служба.

— Нямате доказателства.

— За доказателства иди в Хирошима!

Зоя проговори за пръв път.

— Володя, трябва да отида с тях. Не им давай повод да арестуват и теб.

Володя размаха пръст към Иля.

— Знай, че ще имаш големи неприятности.

— Просто изпълнявам заповеди.

— Премести се. Жена ми отива в спалнята да се облече. — Няма време за това — отвърна Иля. — Трябва да дойде така.

— Не ставай смешен.

Иля навири нос.

— Една прилична съветска гражданка не би се разхождала гола из дома си. Володя за миг се запита как ли се чувства сестра му като жена на това влечуго.

— Значи в НКВД морално не одобрявате голотата?

— Голотата е доказателство за нейната деградация. Ще я отведем така.

— Не, няма.

— Стой настрана.

— Ти стой настрана. Тя ще се облече.

Володя застана пред тримата агенти и разпери ръце, за да може Зоя да мине зад него.

Иля се пресегна зад Володя и сграбчи ръката й.

Володя го удари с юмрук в лицето, два пъти. Иля изкрещя и се олюля. Двамата му колеги излязоха напред.

Володя се засили да удари единия, но онзи се изплъзна. После двамата уловиха ръцете на Володя. Той се противеше, но агентите бяха яки и имаха опит в такива неща. Залепиха го на стената.

Докато го държаха, Иля почна да го налага с юмруци — халоса го четири пъти в лицето, после в стомаха, отново и отново, докато Володя взе да плюе кръв. Зоя опита да се намеси, обаче Иля я удари, тя извика и падна. Халатът на Володя се разтвори. Иля го изрита в слабините, после в коленете. Володя се олюля. Повече не можеше да стои на краката си, но двамата копои го задържаха прав и Иля продължи да го удря. Най-после Дворкин престана и разтърка кокалчетата на юмруците си. Двамата пуснаха Володя и той се свлече на пода. Едва дишаше и не можеше да помръдне, но беше в съзнание. Видя как двамата биячи извличат голата Зоя от апартамента. Иля ги последва. Минутите се нижеха, болката се притъпи и Володя постепенно почна да диша нормално. Малко по малко крайниците му се раздвижиха и той успя да се поизправи. Довлече се до телефона и позвъни на баща си с надеждата още да е вкъщи. С облекчение чу гласа му.