Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Когато двамата поискаха отново да му препречат пътя, Марино извика заплашително:
— В името на Съвета на тримата махнете се от пътя ми, каналии!
Двамата слуги си казаха, че трети слуга бдеше в стаята на дожа и оставиха нему цялата отговорност на приключението.
Марино отстрани завесата, която отделяше преддверието от спалнята на дожа и пристъпи вътре.
Забеляза дожовото легло, заобиколено от разкошни завеси, бродирани със злато, и пред него, седнал на стол, третия слуга, срещата с когото не очакваше.
Но Марино не се обезсърчи.
Той пристъпи към леглото и направи знак на камериера да разбуди дожа…
— Какво означава тази смелост? Луд ли сте? — извика слугата, който бе станал от стола и се бе упътил към влезлия.
Един груб и бърз диалог се завърза между двамата мъже.
— В името на Съвета на тримата, заповядвам ви да разбудите дожа! — извика Марино.
Последният изглеждаше уплашен. При вида на стафиера — носител, без съмнение, на някоя висша заповед, той промени тона си и прояви даже ужас.
— Идете! — му извика Марино нетърпеливо. — Ще разбудя сам дожа!
При тия думи човекът се учуди отново.
— Не ще успеете — каза той. — Негово Величество е тежко болен…
— Кажете ми истината! Кажете, че е мъртъв! — каза Марино с безразличен глас, който звучеше пророчески.
— Мълчете, за Бога! Негово Величество е още жив, но съобщете на великия инквизитор, че болестта се усилва.
Марино не отговори нищо. Той наблюдаваше неподвижен, смаян Луиджи Гримани, който лежеше безжизнен, като труп, върху копринените постели.
Имаше намерение да предаде на дожа фаталната призовка, но констатира, че Луиджи бе жертван от своите съучастници.
Разбра, че участникът бе отровен от инквизицията, за да задоволи някоя престъпна амбиция.
След като бяха убили бащата и бяха направили от сина своя играчка, те искаха да премахнат, без съмнение, и последния.
Не можа да понесе по-дълго това мъчително зрелище и се отвърна бързо.
После се обърна към слугата:
— Моето посещение вече е ненужно. Останете на вашия пост и продължавайте да бдите над дожа. Неговият сън скоро ще премине към смъртта.
— Имайте милост към мен! Не ме излагайте — каза човекът боязливо. — Запазете тайната за себе си.
Марино напусна това място, където една чужда ръка вече бе изпълнила част от неговото отмъщение.
44. Черният салон
На следната сутрин многобройна тълпа се бе събрала пред кулата Сан Марко и наблюдаваше, заинтересована, един магьосник или астролог, който инсталираше своите работи, с оглед на едно скорошно представление.
Двама души му помагаха. Тримата бяха поставили голяма маса близо до стената, както и разни малки бъчви, сандък и различни инструменти.
— Любопитен съм да зная, какво представление смята да даде, — каза човек с маска на лозар на турчин, който държеше под ръка монахиня.
— Сигурно ще бъде интересно — каза последният. — Но аз се чудя, какво може да е затворил в тия бъчви, които е поставил с такава грижа покрай стената.
— С вино, мое дете! — отговори една стара търговка на пъпеши, която стоеше до монахинята. — С вино, с хубаво вино, което ще се раздаде тази вечер на тия, които вярват в неговите предсказания.
— Старицата има право — каза лозарят, който бе усетил миризмата на вино.
— Така е, така е — подзе търговката на пъпеши със смях.
Астрологът постави сандъка на масата, очаквайки настъпването на нощта, когато множество войници се доближиха и завикаха на магьосника.
— Хей, човече, какво правиш тук, седнал до стената? Не знаеш ли, че никой няма право да се настанява тук?
— През карнавала всичко е позволено! — отговори магьосникът. — Аз оставам тук!
— Махай се оттук с твоите бъчви! — му заповядаха войниците.
— Оставете го! — извика на свой ред лозарят и турчинът. — Защо да няма право да се настани край кулата? Страхувате ли се от него?
Без никакво предисловие магьосникът взе една от своите бъчви и я постави на масата. После извади много чаши от сандъка и ги напълни с вино.
— Кой желае да вкуси малко шампанско? — извика той, размахващ пълна чаша. — Това е безплатно, абсолютно безплатно! Уважаемата публика може да констатира, че моите бъчви не съдържат нищо опасно, нищо магьосническо! Хайде на чашите.
Той ги предложи както на маскираните, така и на войниците. Те не чакаха да ги молят, приеха виното, което магьосникът им предложи, и престанаха да му викат.
Лозарят, турчинът и монахинята пиха също на драго сърце.
Скоро малкият кръг се увеличи от новодошли и надвечер тълпата от маски бе значителна.