Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Тогава Енрико Бордоне припомни една подозрителна случка, която бе станала в навечерието.
— Твърдят — каза той, — че четирите черни домина с шапки, украсени с червени пера, не са били други, освен привърженици на незаконнородения. Това подозрение се потвърждава от обстоятелството, че предприетите издирвания за намирането им са отишли напразно. Те са съумели да избягат навреме…
— Очаквам момента, когато незаконнороденият ще отмъсти на всички ни за смъртта на своя баща — каза Малатеста с раздразнение. — Не мога да търпя това.
Сенаторът се гневеше все повече и бе забравил, че само една дума може да издаде инкогнитото им, да ги предаде на смъртните им неприятели.
— Шт, благородни Малатеста, шт! — пошепна Бордоне. — Не се оставяйте да ви обзема гневът.
Но яростта на благородника бе обхванала също и Фоскари.
— Това бавене и мене ме отчайват — извика той. — Те ще действуват когато ще бъде твърде късно. Защо не са обградили площада, когато са били забелязани четирите подозрителни маски? От уважение към народа ли? Предпочитат ли да дочакат момента, когато той ще узнае тайните, които никога не трябва да научи?
Старият Фоскари се умълча.
Само Бордоне бе останал господар на себе си и пазеше спокойствие.
— Ще ви обясня, господа — каза той с нисък глас, — защо са се колебали да предприемат нещо срещу четирите маски. Те са били облечени в черни домина и са носили червени пера на шапките си. А вие знаете, че вчера полицаите на Зиани носеха също домина и пера с еднакъв цвят. Помислили са си тогава, че Зиани е наредил да носят червени пера.
Но Малатеста не можеше да обуздае гнева си.
— Ако тия четири маски са били привърженици на Маринели — каза той, — те са им дали възможност и може би бродят и днес около нас под друга дегизировка.
— Офицерите на полицаите и днес носят вчерашния костюм — добави Бордоне.
При тия думи той показа с пръст неколцина между тълпата.
— Защо е това пилеене на силите — подзе Малатеста. — Да поставят десет смели хора до палата би било по-добре.
Малко по малко нощта настъпи. Тълпата бе още гъста на Сан Марко и смеховете и радостните викове още не бяха стихнали.
Можеше да се забележи между другите маскирани едно черно домино с шапка, украсена с жълто перо, което стоеше облегнато на един от стълбовете на дожовия палат, със скръстени ръце, и наблюдаваше внимателно тълпата пред себе си.
Никой не му обръщаше внимание, докато той виждаше всички и не изпущаше нищо.
Минувачите го смятаха за стафиер, поставен на пост.
Внезапно той като че ли забеляза нещо, което възбуди вниманието му.
В този момент три черни домина, които носеха като него жълти пера на шапките си, се отправиха към палата на дожовете от три различни страни.
Тримата се доближиха до първия и го поздравиха като началник.
Мистериозната маска разгледа около себе си с изпитателен поглед, после се обърна към едно от домината:
— Намерихте ли управителя на Сап Марко, Фалие? — попита той с нисък глас.
— Намерих го — отговори последният. — Тон ще се представи утре в полунощ в черния салон.
— Добре, приятелю, благодаря ви! — отговори маската с простота, но без вълнение.
После се обърна към другото домино:
— А вие, д’Артенай, успяхте ли? Забелязах ви да говорите долу с трима маскирани.
Последният обясни, че тримата маскирани са били сенаторите Малатеста, Бордоне и Фоскари, и че последните двама обещали да се отзоват на поканата на съда.
Читателят, без съмнение, е открил под инкогнитото на мистериозния стафиер нашия герой, безстрашния незаконнороден.
Маринели, доволен от тия първи резултати, се обърна към третото домино, което не беше никой друг, а Оргосо и прояви безпокойство при вида му. Очакваше някаква лоша новина, понеже знаеше, че мисията на неговия приятел бе най-деликатната, даже най-опасната.
— Срещнахте ли Силвио Зиани? Говорихте ли му? — попита той.
— Отидох при него! — отговори храбрият Оргосо. — Проникнах в палата му.
— Това е било опасна работа — забеляза Маринели.
— Той не изрази недоверие — отвърна Оргосо. — Впрочем, нашият разговор бе кратък, понеже неговата сестра, гордата Катерина, бе при него и той ми отдели малко време. Тя също ме помисли за специален пратеник на инквизицията; накъсо, Силвио Зиани прие призовката, която му предадох, и обеща да бъде точен утре.
— Добре, приятелю! — рече Марино. — Всички Приготовления са привършени. Следната нощ цяла Венеция ще бъде освободена и моето отмъщение ще започне…
Изведнъж Маринели спря.
— Погледнете — каза той на приятеля си — кой идва там?