Крахът на титаните [bg]

При по-енергични действия пък, както изненадано коментира Чък, Гас показваше една върлинеста елегантност, която по-рано разкриваше само на тенис корта.

— Изглеждаш като жираф, по дяволите, обаче и тичаш като жираф — казваше Чък.

Освен това Гас се справяше добре с бокса заради дългите си ръце, обаче сержантът-инструктор прискърбно му съобщи, че му липсва инстинкт на убиец.

За нещастие се оказа, че е ужасен стрелец.

Искаше да се справи добре във войската, донякъде защото знаеше, че хората не вярват, че може да се пребори. Имаше потребност да докаже на останалите, навярно и на себе си, че не е мекушав. Ала имаше и още една причина. Гас вярваше в онова, за което воюваше.

Пред Конгреса и Сената президентът Уилсън произнесе реч, която проехтя като тръбен призив по целия свят. Той призоваваше, ни повече, ни по-малко, за нов световен ред.

— По силата на нарочни договори трябва да се създаде всеобщ съюз на народите, който да позволява взаимни гаранции на политическата независимост и териториалната цялост и на големите, и на малките държави.

Обществото на народите беше мечтата на Уилсън, на Гас и на мнозина други. Сред тях, доста изненадващо, беше и сър Едуард Грей, който пръв даде тази идея, докато беше външен министър.

Уилсън изложи програмата си в четиринадесет точки. Говори за намаляване на въоръженията; за правото на колониалните народи да се произнасят относно своето бъдеще и за свободата на балканските държави, Полша и народите на Османската империя. Тази реч стана известна като Четиринадесетте точки на Уилсън. Гас завиждаше на онези, които са помагали на президента да я напише. Навремето и той бе имал участие в това.

— Цялата програма има един явен принцип — каза Уилсън. — Това е принципът на справедливост за всички народи и националности и тяхното право да живеят в равна свобода и безопасност, независимо дали са силни или слаби. — Когато прочете тези думи, Гас се просълзи. — Народът на Съединените щати не може да действа според какъвто и да е друг принцип — твърдеше Уилсън.

Наистина ли беше възможно държавите да уреждат споровете си без война? Ето за това, парадоксално, си струваше да се воюва.

Гас и Чък, и техният картечен батальон отплаваха от Хобокън, Ню Джърси, на борда на Корина — бивш луксозен лайнер, превърнат във военен транспортен кораб. Плаването продължи две седмици. Като младши лейтенанти, Гас и Чък имаха обща каюта на горната палуба. Някога бяха съперници за симпатиите на Олга Вялова, обаче станаха приятели.