Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Техният кораб беше част от конвой с ескорт от военноморски флот и пътуването мина безпрепятствено, с изключение на това, че неколцина загинаха от инфлуенца — новата болест, която вилнееше по целия свят. Храната беше лоша и войниците се шегуваха, че немците са се отказали от подводната война и сега целта им е да победят, като ги изтровят.
Корина чака ден и половина във водите край Брест, на северозападния край на Франция. Дебаркираха на пристанището — претъпкано с хора, превозни средства и запаси, огласяно от гръмки заповеди и ръмжащи двигатели и оживявано от сновящите нетърпеливи офицери и потни докери. Гас направи грешката да попита един сержант каква е причината за забавянето.
— Какво забавяне, господине? — отвърна онзи, като при това успя да придаде на обръщението обидно звучене. — Вчера свалихме пет хиляди човека с всичките им коли, оръжия, палатки и полеви кухни и ги прехвърлихме на железниците и по шосетата. Днеска сваляме още пет хиляди, утре също. Няма забавяне, господине. Действаме адски бързо.
— Казаха ли ти сега? — ухилено измърмори Чък.
Хамали бяха цветнокожи войници. Там, където се налагаше черните и белите войници да ползват общи помещения, имаше проблеми, предизвиквани обикновено от белите от Дълбокия Юг, така че армията най-сетне се предаде. Вместо да смесва хората на фронта, пращаше цветнокожите полкове да работят в тила. Гас знаеше за горчивите оплаквания на войниците негри — и те искаха да се сражават за страната си, като всички други.
По-голямата част от полка напусна Брест с влак. Не ги настаниха в пътнически вагони, а ги натъпкаха във вагоните за добитък. Гас забавляваше войниците с превода на надписа отстрани — „Четиридесет човека или осем коня“. Картечният батальон обаче разполагаше със собствен превоз и така Гас и Чък се отправиха към лагера си южно от Париж по шосе.
В Щатите се бяха обучавали на окопен бой с дървени пушки, а сега имаха истински оръжия и муниции. Като офицери, Гас и Чък получиха полуавтоматични пистолети Колт М1911 с пълнител за седем патрона в дръжката. Преди да потеглят от Щатите, те изоставиха широкополите шапки и ги замениха с по-практичните кепета с характерен надлъжен ръб. Освен това имаха и стоманени каски като британските, във формата на супник.
Сега облечените в сини куртки френски инструктори ги обучаваха как да се бият редом с тежката артилерия — умение, което до момента не беше нужно на американската армия. Гас говореше френски и затова беше неизбежно да го назначат за офицер за свръзка. Двустранните отношения бяха добри, макар французите да се оплакваха, че цената на брендито се е вдигнала след пристигането на американските войничета.
Германската офанзива беше продължила успешно и през април. Лудендорф беше навлязъл толкова дълбоко във Фландрия, че генерал Хейг каза, че британците са притиснати до стената — думи, които разтърсиха американците.
Гас не бързаше да влезе в бой. Чък обаче почваше да губи търпение в тренировъчния лагер. „Защо водим учебни сражения“, искаше да узнае той, „когато трябва да участваме в истински?“ Най-близкият участък на немския фронт се намираше в шампанския град Реймс, северно от Париж. Полковник Уагнър обаче, командир на Гас, каза, че съюзното разузнаване е уверено, че в този сектор няма да има немска офанзива.
Ала това предвиждане на съюзното разузнаване се оказа напълно погрешно.
II
Валтер ликуваше. Жертвите бяха многобройни, но стратегията на Лудендорф действаше. Германците атакуваха там, където противникът беше слаб, придвижваха се бързо и оставяха силните позиции за по-късно. Въпреки някои умни ходове на новия главнокомандващ войските на Антантата, генерал Фош, немците завоюваха територии по-бързо от когато и да било след 1914 година.
Най-големият проблем беше, че настъплението спираше, когато немските войски се натъкнеха на хранителни припаси. Те просто спираха и се хранеха и за Валтер се оказа невъзможно да ги накара да тръгнат, докато не се заситят. Така странно беше да гледа как войниците седят на земята, пият сурови яйца и се тъпчат едновременно с шунка и сладкиши или се наливат с вино, докато около тях падат снаряди, а над главите им свирят куршуми. Валтер знаеше, че и другите офицери преживяват същото. Някои опитваха да заплашват войниците с оръжие, но и това не можеше да накара хората да изоставят храната и да побягнат напред.
Иначе пролетната офанзива беше триумф. Валтер и неговите хора бяха изтощени след четири години война, но същото важеше и за французите и британците, с които се сражаваха.