Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Морето от облаци беше абсолютно равно, погледът се спираше само в едно препятствие — Народния дворец. Докоснат от слънчевата светлина, далече пред него, той гордо се издигаше на платото си, извисяваше се над облаците и го чакаше. През тялото му премина студена вълна; беше прекалено далеч. Не беше преценил добре разстоянието; оказа се много по-далеч, отколкото предполагаше. Нямаше време за губене. Когато слънцето достигнеше зенита си, кутиите можеха да бъдат отворени.
Докато се обръщаше, погледът му беше привлечен от някакво движение. Конят изцвили ужасен. Утринната тишина бе раздрана от вой. Преследвачи на сърца.
Когато те се подадоха над камъка, Ричард изтегли меча си. Преди да успее и да стигне до коня си, преследвачите го повалиха. Със страхотна скорост към него се стрелнаха други. Вцепенен от изненада за миг, в следващия Ричард вече беше скочил върху камъка, под който беше спал. Преследвачите, тракайки със зъби, започнаха да драпат нагоре към него. Той посече първата редица, после се отдръпна по-навътре в скалата, тъй като го нападнаха още повече. Ричард въртеше меча, посичайки ги, докато те напредваха към него с вой и лъснали зъби.
Беше като море от сива козина, нападаща го на вълни. Той бясно ги удряше и посичаше, като в същото време се опитваше да отстъпва назад. Някои от тях започнаха да се промъкват в гръб. Отскочи встрани, а двете групи преследвачи се вкопчиха едни в други, разкъсвайки се взаимно, оспорвайки си правото кой пръв да се докопа до сърцето му.
Ричард се изкачи още по-високо, като даваше отпор на зверовете и убиваше всеки, приближил се прекалено близо. Усилията му бяха безполезни, знаеше това; бяха повече, отколкото можеше да задържи. Остави се на гнева на магията и започна да се бие неистово, като настъпи напред в редиците им. Не можеше да измени на Калан, не и сега. Въздухът сякаш се изпълни с жълти зъби, всички жадни за него. Всичко плувна в кръв. Светът стана червен.
След това дойде огънят.
Всичко изведнъж се взриви. Преследвачите виеха от смъртна болка. Драконът ръмжеше яростно. Сянката на Скарлет надвисна над него. Мечът на Ричард разсичаше приближилите се прекалено близо преследвачи. Замириса на кръв и опърлена козина.
Скарлет го сграбчи с един нокът през кръста и го отнесе далеч от подскачащите, тракащи със зъби зверове. Ричард едва дишаше от изтощение, докато драконът летеше към една полянка на съседната планина. Тя внимателно го пусна на земята и се приземи до него.
Ричард, почти разреван, се хвърли да прегръща червените й люспи, започна да ги гали, положи глава върху тях.
— Благодаря ти, приятелко. Ти ми спаси живота. Ти спаси живота на много хора. Ти си истински доблестен дракон.
— Просто имахме сделка, това е всичко — тя избълва облак дим. — Освен това някой трябва да ти помага; ти очевидно винаги се забъркваш в нещо, когато останеш сам.
Ричард се усмихна.
— Ти си най-прекрасното чудовище, което някога съм виждал. — Все още задъхан, Ричард се опита да нормализира дишането си и посочи към платото. — Скарлет, трябва да стигна до Народния дворец. Ще ме отнесеш ли? Моля те!
— Не намери ли приятелите си? Брат си?
Той преглътна буцата в гърлото си.
— Брат ми ме е предал. Предал е мен и всички останали на Мрачния Рал. Ще ми се хората да имаха поне наполовина доблестта на драконите.
Скарлет изръмжа, люспите по врата й затрепериха.
— Съжалявам, Ричард Сайфър. Качвай се. Ще те откарам.
Драконът уверено и плавно размаха криле, издигайки го над морето от облаци, което покриваше полетата Азрит, отнасяйки го на последното място в света, където би искал да попадне, ако имаше избор. Пътешествието, което би му отнело цял ден, ако се движеше с кон, продължи по-малко от час с дракона. Тя прибра криле, спускайки се над платото. Когато започна да се приземява, вятърът заплющя в дрехите му. От въздуха Ричард можеше да види колко огромен е в действителност Народният дворец. Трудно беше за вярване, че е строен от човешка ръка. Приличаше на някакъв град на градовете, събран в един невероятно огромен комплекс.
Скарлет направи един кръг над платото, минавайки покрай кулите, стените и покривите. Те проблеснаха пред погледа му в безкрайното си разнообразие, замаяха го. Скарлет се издигна над външната стена и се сниши към една просторна ливада, като запърха с крила, за да омекоти кацането. Не се виждаха нито хора, нито стражи.
Ричард се плъзна надолу по червените й люспи и се приземи на крака с глух звук. Тя завъртя глава, след това я килна надолу и го погледна. Ушите й се насочиха напред.