Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Не знам, Господарке. Не ги броя. Правя това отдавна, от младите си години. Не винаги ги убивам. Повечето оставям живи.
— Направи някакво предположение.
Той се замисли за миг.
— Повече от осемдесет. По-малко от сто и двадесет.
Зед видя как острието на ножа проблясва, когато тя го пъхна под него. Чейс отпусна ръце и се изправи, мускулите на лицето му се напрегнаха, когато чу какво е направил Демин Нас.
— Ще отрежа това. Докато го правя, не искам да издадеш нито звук — прошепна тя. — Нито един звук. Не искам дори да потрепнеш.
— Да, Господарке.
— Гледай ме в очите. Искам да го видя в твоите очи.
Ръката, в която държеше ножа, се напрегна и рязко се вдигна нагоре. Острието плувна в кръв.
Кокалчетата на ръката на Демин, с която държеше боздугана, бяха побелели.
Майката Изповедник се изправи на крака и застана пред него.
— Дай си ръката.
Демин протегна треперещата си ръка напред. Тя пусна кървавото парче месо в дланта му.
— Изяж го.
Чейс гледаше и се усмихваше.
— Добра работа — прошепна той не към някой конкретно. — Жена, която знае значението на справедливостта.
Тя стоеше пред него и го гледаше, докато той свърши. Хвърли ножа настрани.
— Дай ми боздугана.
Той й го подаде.
— Господарке, губя много кръв. Не знам дали ще мога да остана изправен.
— Ще бъда много разочарована, ако не бъдеш. Просто потрай. Няма да е задълго.
— Да, Господарке.
— Онова, което ми каза за Ричард, Търсача, вярно ли беше?
— Да, Господарке.
Гласът на Калан беше ледено спокоен.
— Всичко ли?
Демин се замисли за миг, за да отговори точно.
— Всичко, което ви казах, Господарке.
— Има нещо, което не си ми казал?
— Да, Господарке. Не ви казах, че Морещицата Дена го избра за свой другар. Предполагам, че му е причинила повече болка.
Настъпи безкраен момент тишина. Калан стоеше над Демин, без да помръдва. Зед едва дишаше от болка, едва дишаше през буцата в гърлото си. Коленете му трепереха.
Гласът на Калан беше толкова тих, че Зед едва го чуваше.
— И си сигурен, че е мъртъв?
— Не съм го видял с очите си, Господарке. Но съм сигурен.
— И защо?
— Стори ми се, че Господарят Рал е в настроение да го убие, а дори и да не го е направил, Дена със сигурност е. Морещиците го правят. Техните другари не живеят дълго. Изненадах се, че го виждам жив, когато напуснах Народния дворец. Очевидно не беше в добра форма. Не бях виждал човек, до чийто тил е опрян Агиел толкова пъти, да остане жив дълго.
Той крещеше името ви. Единствената причина, поради която Дена не му позволи да умре преди този ден, беше, че Господарят Рал искаше най-напред да говори с него. Дори и да не съм го видял с очите си, Господарке, съм сигурен. Дена владееше магията на меча му, нямаше начин да избяга от нея. Тя го държа при себе си много по-дълго, отколкото става обикновено, държа го на границата между живота и смъртта много по-дълго, отколкото става обикновено. Никога не съм виждал някой да издържи толкова дълго време като него. Поради някаква причина Господарят Рал искаше Търсачът да страда дълго, ето защо избра Дена; никой не изпитва по-голямо удоволствие от нея, никой не притежава таланта й да удължава болката, другите не знаят как да държат кученцата си живи толкова дълго време. Ако не от друго, досега да е мъртъв, защото е другар на Морещица. Не може да е удържал толкова дълго.
Зед падна на колене, сърцето му се гърчеше от болка. Почувства как целият му свят се срива. Не искаше да живее повече. Искаше да умре. Какво направи той? Как можа да допусне Ричард да бъде въвлечен в това? Ричард, единствен от всички хора. Сега вече знаеше защо Рал не го уби, когато имаше възможност; той искаше Зед първо да страда. Рал постъпваше точно така.
Чейс падна до него и го обгърна с ръка.
— Съжалявам, Зед — прошепна той. — Ричард е и мой приятел. Толкова съжалявам.
— Погледни ме — каза Калан, издигнала боздугана в двете си ръце.
Нас вдигна очи към нейните. Тя стовари боздугана върху него с всичка сила. С отвратителен звук той потъна в челото му, вряза се дълбоко, под ръцете й, губещи се някъде вътре, се разплиска лимфа и течност, сякаш липсваше череп.
Зед си заповяда да спре да плаче и се изправи на крака, когато тя се приближи до тях, вземайки пътьом една метална купа.
Подаде я на Чейс.
— Напълни я наполовина с отровни боровинки от кървав храст.
Чейс сведе поглед към купата леко объркан.
— Сега ли?
— Да.
Той забеляза предупредителния поглед на Зед и се стегна.
— Добре — обърна се, готов да върви, но веднага след това спря, взе тежката си черна пелерина, заметна я на раменете й, за да прикрие голотата й.