Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Сигурен ли си, че искаш да те оставя тук? — Ричард кимна, като заби поглед в земята. Скарлет изсумтя. — Тогава шестте дена приключиха. Сделката ни е изпълнена. Следващия път, когато те видя, започваме отначало.
Ричард й се усмихна.
— Съвсем отначало, приятелю. Но няма да имаш такава възможност. Днес аз ще умра.
Скарлет го погледна с жълтото си око.
— Опитай се да не позволиш това да се случи, Ричард Сайфър. Все още не бих отказала да те хапна.
Усмивката на Ричард се разтегли още повече, той се притисна до лъскавите й люспи.
— Грижи се за малкото си драконче, когато се излюпи. Толкова ми се иска да можех да го видя. То също ще бъде красиво, сигурен съм. Разбирам, че не обичаш да разкарваш насам-натам хора, защото е противно на принципите ти, но ти благодаря, че ми даде възможност да изпитам удоволствието от летенето. Считам го за голяма привилегия.
Тя кимна.
— И аз обичам да летя. — Тя избълва облак дим. — Ти си рядко срещан човек, Ричард Сайфър. Никога не съм виждала такъв като теб.
— Аз съм Търсачът. Последният Търсач.
Тя още веднъж кимна с огромната си глава.
— Пази се, Търсачо. Ти имаш дарбата. Използвай я. Използвай всичко, което притежаваш, за да се пребориш. Не се предавай. Не се оставяй той да те ръководи. Ако трябва да умреш, поне умри, борейки се със всички сили и средства, с всичко, което знаеш. Така постъпват драконите.
— Де да беше толкова лесно — Ричард вдигна поглед към червения дракон. — Скарлет, преди границата да падне, ти отнасяла ли си Мрачния Рал в Западната земя?
Тя кимна.
— Няколко пъти.
— Къде го водеше?
— В една къща, по-голяма от другите къщи. Беше от бял камък, с плочи на покрива. Веднъж го отнесох до друга къща, обикновена. Там той уби един човек. Чух виковете. И после още веднъж, до друга обикновена къща.
Къщата на Майкъл. И на баща му. И неговата собствена.
Ричард с болка сведе глава към земята и кимна.
— Благодаря ти, Скарлет — той се пребори с буцата в гърлото си и отново вдигна поглед. — Ако Мрачният Рал се опита отново да те управлява, се надявам малкото ти драконче да е в безопасност и ти да имаш възможност да се биеш до смърт. Ти си твърде благородна, за да можеш да бъдеш управлявана.
Скарлет пусна една драконска усмивка и се издигна в небето. Ричард гледаше как кръжи над главата му, без да го изпуска от поглед. Обърна глава на запад, тялото последва главата й. Ричард остана така, загледан след нея, докато тя се смаляваше все повече и повече в далечината. Обърна се към двореца.
Огледа стражите на входа, готов да се бие, но те просто любезно кимнаха. Гостът се завръща. Огромните коридори го погълнаха.
Знаеше най-общо посоката, където се намираше градината с кутиите и тръгна натам. Вървя известно време и коридорите все му се струваха непознати, но мина още малко и като че ли започна да разпознава някои от тях. Разпозна арките и колоните, площадите за отдавания. Мина през коридора, където се намираха покоите на Дена. Не обърна поглед натам.
Беше замаян, сломен от взетото решение. Дори само идеята, че той е човекът, който ще предостави силата на Орден на Мрачния Рал, го съкрушаваше. Знаеше, че така спасява Калан от още по-зла участ, че спасява много други хора от смърт, и въпреки това се чувстваше като предател. Щеше му се този, който ще помогне на Рал, да е всеки друг, но не и той. Но не можеше да е никой друг. Само той знаеше отговорите, които търсеше Рал.
Спря край един площад за отдавания с басейн и се загледа във вълничките, под които се стрелкаха риби. Да се бори с всички сили и средства, беше му казала Скарлет. Какво щеше да спечели с това? Какво щяха да спечелят другите? Накрая щеше да бъде същото или по-лошо. Можеше да залага на карта своя живот, но не и живота на всички останали. Не и живота на Калан. Беше тук, за да помогне на Мрачния Рал, и точно това трябваше да направи. Беше го решил.
Би камбаната за отдаване. Ричард наблюдаваше как хората започват да се събират и да коленичат, след което запяха. Две Морещици, облечени в червено, се приближиха, вперили поглед в него. Не беше време да си създава проблеми. Падна на колене, допря чело до плочките и започна да пее отдаването. След като вече беше решил, нямаше какво да мисли повече, така че остави мисълта си да се изпразни.
Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето смирение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.
Повтаряше го отново и отново, оставяйки се на песента, забравяйки тревогите си. Съзнанието му се успокои, когато потърси покоя в себе си и се съедини с него.