Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Но на лицето й беше изписана болката от други рани, не тези по тялото й. След малко дори това изражение изчезна, остана само лицето й на Изповедник.
Калан леко се извърна към единия от двамата мъже, които я държаха. Спокойно вдигна ръка към него. Беше на десетина фута от нея.
Нещо се блъсна във въздуха, гръмотевица без гръм. Зед почувства болка в костите си.
— Господарке! — извика мъжът, падайки на колене. — Какво да направя за вас? Кажете ми, какво искате от мен?
Тя го погледна хладно.
— Искам да умреш заради мен. Веднага.
Той се сгърчи и падна по лице в прахта, мъртъв. Калан се извърна и се приближи към Демин Нас. На лицето му грееше усмивка; стоеше със скръстени ръце. Счупената ръка на Калан висеше безжизнено покрай тялото й. Тя плясна с другата си ръка гърдите му. Ръката й остана там, докато двамата кръстосаха погледи. Той се надвеси над нея.
— Много впечатляващо, кучко. Но не само ти можеш да използваш силата си, аз също съм защитен от заклинанието на Господаря Рал. Не можеш да ме докоснеш със силата си. Ще трябва да вземеш един урок от мен и аз ще ти го предам така, както на никого досега не съм го преподавал. — Ръката му се вдигна и сграбчи оцапаната й, напоена с кръв коса. — Наведи се.
Лицето на Калан не изразяваше нищо. Тя не каза нищо.
Нещо се блъсна във въздуха, гръмотевица без гръм. Зед отново почувства болката в костите си. Очите на Демин Нас се ококориха. Устата му се отпусна.
— Господарке! — прошепна той.
Чейс се наведе към Зед.
— Как го направи! Та тя дори не докосна първия мъж, а Изповедниците могат да използват силата си само веднъж, след това трябва да починат, за да я възстановят!
— Не и сега. Тя е във властта на Кон Дар.
— Стой тук и чакай — каза тя на Нас.
С грациозна стъпка Калан се приближи към магьосника. Спря и вдигна счупената си ръка към него.
Очите й блестяха срещу двамата.
— Моля те, оправи я. Имам нужда от нея.
Зед свали поглед от нея и се вгледа в ръката й. Протегна се и внимателно я повдигна, като тихо говореше нещо, за да отклони вниманието й от болката, докато стискаше ръката около счупеното място и я разтягаше, за да намести костта. Тя не извика, не трепна дори. Зед се запита дали изобщо чувства нещо. Пръстите му нежно обходиха раната, той вля в нея магическа топлина, отне студенината на болката, за да я почувства в себе си, да се остави на нея, да я изтърпи.
Дъхът му секна моментално от острата болка. Почувства всичко, което чувстваше и тя; то се смеси с неговата собствена болка, заплашвайки да го повали, но магьосникът успя да се овладее и да потуши всичко. Усети, че костта е на мястото си, после добави още малко магия, за да я защити и укрепи, докато събере достатъчно сили, за да заздравее сама. Най-после свърши и пусна ръката й. Зелените й очи се вдигнаха към неговите, студената ярост в тях беше ужасяваща.
— Благодаря — тихо каза тя. — Чакайте ме тук.
Върна се при Демин Нас, който стоеше точно там, където тя го беше оставила да чака.
Очите му бяха плувнали в сълзи.
— Моля ви, Господарке, заповядайте ми нещо.
Калан извади ножа от колана му, без да обръща внимание на молбата му. С другата си ръка откопча бойния боздуган от куката му.
— Свали си панталоните. — Тя изчака, докато той го направи, и се изправи отново пред нея. — На колене.
Студенината в гласа й накара Зед да потръпне, гледайки как огромният мъжага пада на колене пред нея.
Чейс го сграбчи за робата.
— Зед, трябва да я спрем! Тя ще го убие! Трябва ни информация. След като ни каже каквото трябва, нека прави с него каквото иска, но не и преди да сме го разпитали!
Зед го погледна строго.
— Колкото и да съм съгласен с теб, просто няма какво да направим. Попречим ли й, тя ще убие нас. Приближиш ли две крачки към нея, ще си мъртъв, преди още да си успял да направиш третата. С Изповедник, попаднал във властта на Кървавата ярост, не може да се спори. Все едно да се опитваш да спориш с буря; единственото, което може да стане, е да попаднеш под светкавицата.
Чейс отчаяно изпухтя и пусна робата на Зед, след това примирено скръсти ръце. Калан завъртя боздугана, подавайки дръжката на Нас.
— Подръж това.
Той го взе и го отпусна покрай тялото си. Калан коленичи точно пред него.
— Разтвори си краката — ледено му заповяда тя. Протегна ръка между краката му, стискайки го с една ръка. Той подскочи и направи гримаса. — Не мърдай — предупреди го тя. Той се закова на място. — Колко от момчетата, с които си се гаврил, си убивал после?