Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Калан… — той я погледна, не можа да каже нито дума повече, обърна се и отиде да направи, каквото му беше казано.
Калан гледаше втренчено, празно в нищото. Зед я обгърна с ръка и я дръпна да седне върху една завивка. Взе каквото беше останало от ризата й, накъса плата на парчета и ги навлажни от един мях. След като тя се отпусна на земята, без да се съпротивлява, почисти кръвта от нея, намаза с мехлем някои от раните й, други успокои с магия. Тя понесе всичко това без коментар. Когато Зед свърши, постави пръст под брадичката й, повдигайки очите й към своите.
Обади се с тих глас.
— Не е умрял за нищо, скъпа моя. Той намери кутията, спаси всички. Помни, че той направи онова, което никой друг не би могъл да направи.
Леката мъгла, падаща от плътните облаци, обгръщащи земята, навлажняваше лицата им.
— Ще помня само, че го обичам и че никога няма да мога да му го кажа.
Зед затвори очи срещу болката, срещу товара на участта да бъдеш магьосник.
Чейс се върна и й подаде купата с отровни боровинки. Тя помоли за нещо, с което да ги разбърка. С няколко бързи движения Чейс издялка една пръчка с подходяща форма и тя започна да работи.
Спря, сякаш я осени някаква мисъл, и погледна към магьосника, зелените й очи блестяха.
— Мрачният Рал е мой.
Това беше заплаха.
Той кимна.
— Знам, скъпа моя.
Тя продължи да мачка боровинките, по лицето й се изтърколиха няколко сълзи.
— Ще погреба Брофи — тихо каза Чейс на Зед. — Останалите нека гният.
Калан смля отровните боровинки на крем, прибавяйки малко пепел от огнището. Когато свърши, накара Зед да държи пред нея малко огледалце, докато изрисува по себе си две еднакви светкавици във формата на Кон Дар, магията водеше ръката й. Започна от слепоочията си и нарисува два огледални образа, горната част на всяка от светкавиците се извиваше зигзагообразно над съответната вежда, централните линии минаваха над клепачите, а долната част се виеше над скулите, завършвайки в една точка във вдлъбнатината на всяка буза.
Ефектът беше ужасяващ — такъв и трябваше да бъде. Беше предупреждение към невинните. И клетва към виновните.
След като почисти косата си, тя извади от раницата роклята си, свали пелерината и облече роклята. Чейс се върна. Калан му подаде пелерината и му благодари.
— Носи я — каза Чейс, — повече топли от твоята.
— Аз съм Майката Изповедник. Не ми трябва пелерина.
Граничният надзирател не спори с нея.
— Конете са избягали. До един.
Тя го погледна с безразличие.
— Тогава ще вървим пеш. Няма да спираме през нощта, ще продължаваме да вървим. Ако искате, можете да дойдете с мен, стига да не ме забавяте.
Чейс повдигна вежда на несправедливата обида, но не каза нищо. Калан се обърна и тръгна, без да вземе нищо от вещите си. Чейс погледна Зед, въздъхвайки дълбоко.
Той се наведе да си събере нещата.
— Никъде не тръгвам без оръжията си.
— По-добре да побързаме, докато не се е отдалечила много. Няма да ни чака. — Магьосникът взе раницата на Калан, напъхвайки всичко в нея. — Поне да вземем малко провизии. — Той заглади една подутина на раницата. — Чейс, не мисля, че ще се върнем живи след това; Кон Дар означава самоубийство. Ти имаш семейство. Няма смисъл да идваш.
Чейс не вдигна поглед.
— Какво е това Морещица? — тихо попита той.
Магьосникът преглътна тежко, стисна раницата толкова здраво, че ръцете му затрепериха.
— Морещиците от малки биват обучавани в изкуството на мъчението, в употребата на безмилостното оръжие на болката, наречено Агиел. Това беше червеното нещо, което висеше на врата на Мрачния Рал. Морещиците се използват срещу същества, в които има магия. Имат силата да отнемат магията от човека и да я използват срещу него — гласът на Зед беше сломен. — Ричард не е знаел това. Нямал е никакъв шанс. Единствената цел в живота на една Морещица, единственото нещо, заради което тя живее, е да измъчва до смърт хората, в които има магия.
Чейс напъха едно одеяло в раницата.
— Тръгвам.
Зед кимна разбиращо.
— Ще се радвам на компанията ти.
— Тези Морещици опасни ли са за нас?
— За теб не, в теб няма магия, за магьосниците също не, аз мога да се защитавам.
— А за Калан?
Зед поклати глава.
— Магията на Изповедника е различна от всяка друга. Докосването на Изповедник означава смърт за Морещицата. Особено тежка смърт. Виждал съм го веднъж. Не искам да ми се случва отново. — Очите на Зед се плъзнаха по кървавия безпорядък наоколо, замисли се какво направиха тези мъже на Калан, какво направиха почти. — Предполагам — прошепна той, — че съм видял много неща, които нямам желание да виждам втори път.