Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Чейс се умълча, когато започнаха да се изкачват по хълм от стъпала, минавайки между сенките на орнаментирани колони и през поляна, заобиколена с каменна ограда, с издълбани в нея цветя и лози. Влязоха в коридорите. Чейс въртеше глава във всички посоки, удивен от размерите, красотата, от смазващите обеми на полирания камък, който ги заобикаляше. Калан вървеше по средата на просторен коридор и не забелязваше никой покрай себе си, полите на роклята й плющяха, мекият звук на стъпките й по камъка отекваше глухо надалеч.
По коридорите се движеха облечени в бяло хора. Някои от тях седяха на мраморни пейки, други бяха коленичили на площади, в средата на които се виждаше камък с камбана отгоре, и медитираха. На лицата на всички грееше вечната усмивка на изпадналите в божествено заблуждение, спокойното изражение на хора, абсолютно убедени във фантазиите си за сигурност и разбиране. Истината за тях представляваше слой мъгла, който трябваше да бъде разкъсан от светлината на неопровержимите им основания. Последователи, ученици на Мрачния Рал, всички до един. Повечето от тях не обръщаха никакво внимание на тримата, удостоявайки ги с не повече от протоколно кимване.
Зед забеляза две Морещици, движещи се гордо в червените си кожи, които приближаваха към тях по един страничен коридор. Щом видяха Калан с изрисуваното на лицето й изображение на двете огледални светкавици на Кон Дар, двете пребледняха, свиха встрани и изчезнаха.
Тримата стигнаха до кръгла зала, в която се пресичаха огромни коридори. Овалните прозорци от матирано стъкло над главите им пропускаха разноцветни снопове слънчева светлина, които се събираха в просторната централна част.
Калан спря и обърна зелените си очи към магьосника.
— Накъде?
Зед посочи един коридор надясно. Калан се запъти натам без колебание.
— Как разбра накъде да вървим? — попита Чейс.
— Има два начина. Първо, Народният дворец е строен по модел, който познавам, моделът на магическо заклинание. Целият дворец представлява гигантско заклинание, начертано върху земята. Това е мощно заклинание, което пази Мрачния Рал, тук той е в безопасност, силата му се умножава. Това е заклинание, което го пази от други магьосници. В центъра му се намира едно място, наречено Градината на живота. Ще намерим Мрачния Рал там.
Чейс го погледна притеснен.
— Какъв е вторият начин?
Зед се поколеба.
— Кутиите. Обвивките им са свалени. Мога да ги усетя. Те също са в Градината на живота.
Нещо не беше наред. Зед знаеше какво трябва да усети от една кутия, за две усещането трябваше да бъде два пъти по-силно. Но не беше; то беше три пъти по-силно.
Магьосникът водеше Майката Изповедник по правилните коридори, когато стигаха до тях, по правилните стълбища, изпречващи се пред погледа им. Всеки коридор, всеки следващ етаж беше изграден от различен по вид и цвят камък. На някои места колоните се издигаха с няколко нива по-нависоко. Те свързваха балкони, гледащи към коридорите. Всички стълбища бяха мраморни, всяко с различен цвят. Минаваха покрай огромни статуи, изправени от двете страни край стените, които сякаш бдяха над коридорите. Тримата вървяха няколко часа, проправяйки си път все по-нагоре към центъра на Народния дворец. Беше невъзможно да се върви направо; такъв път не съществуваше.
Най-сетне стигнаха до затворени врати, върху които беше издълбан някакъв пейзаж, гравиран със злато. Калан спря и погледна към магьосника.
— Това е мястото, скъпа моя. Градината на живота. Кутиите са тук. Мрачният Рал също.
Тя го погледна съсредоточено.
— Благодаря ти, Зед, на теб също, Чейс.
Калан се обърна към вратата, но Зед нежно постави ръка на рамото й, обръщайки я обратно към себе си.
— Мрачният Рал притежава само две от кутиите. Скоро ще умре. Без твоята помощ.
В центъра на непоколебимото й лице с изрисувани върху него две червени светкавици проблясваха с леден огън очите й.
— В такъв случай нямам време за губене.
Тя отвори вратата и влезе в Градината на живота.
Четиридесет и девета глава
Щом влязоха в Градината на живота, ги погълна аромат на цветя. Зед моментално разбра, че нещо не беше наред. Нямаше съмнение; в залата бяха и трите кутии. Беше сгрешил. Рал беше успял да намери и трите. Освен това усети и още нещо, нещо не на място, но тъй като силата му беше отслабнала, не можеше да се довери на усещанията си. С Чейс плътно зад себе си Зед не се отделяше от Калан, която тръгна напред по пътеката между дърветата, покрай покритите с лози зидове и цветните градини. Стигнаха до трева. Калан спря.