Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Една мисъл накара думите в гърлото му да заседнат.
След като щеше да прави отдаване, то щеше да е към някой, който означава нещо за него. Ричард промени думите.
Калан ме ръководи. Калан ме учи. Калан е моята защита. В твоята светлина процъфтявам. Твоята милост ме закриля. Твоята мъдрост е моето смирение. Живея само за да те обичам. Животът ми ти принадлежи.
Внезапно осъзнал, той рязко се изправи на пети с широко отворени очи.
Знаеше какво трябва да направи.
Зед му беше казал, казал му беше, че повечето от нещата, в които вярват хората, са грешни. Първото правило на магьосника. Достатъчно време беше живял като глупак, достатъчно време беше слушал другите. Повече нямаше да избягва истината. Лицето му грейна в усмивка.
Той се изправи. Повярва с цялото си сърце. Въодушевен, се обърна и закрачи между коленичилите хора, пеещи отдаването.
Двете Морещици се изправиха. Застанаха на пътя му рамо до рамо, със строги лица. Той спря. Едната от тях, руса със сини очи, издигна своя Агиел в нападателна позиция, размахвайки го срещу него.
— На никого не се разрешава да пропуска отдаване. На никого.
На лицето на Ричард се върна заплашителният израз.
— Аз съм Търсачът — той вдигна Агиела на Дена, стиснат в юмрука му. — Другар съм на Дена. Аз я убих. Убих я с магията, чрез която ме държеше. Направих последното си отдаване на Татко Рал. Следващото ви движение ще определи дали ще живеете, или ще умрете. Избирайте.
Една вежда се повдигна над студено синьо око. Двете Морещици се спогледаха, след това отстъпиха встрани. Ричард се насочи към Градината на живота, към Мрачния Рал.
Зед внимателно се огледа, когато стъпиха на пътя, изкачващ се нагоре към платото, колкото по-нагоре се изкачваха, толкова по-ослепителен ставаше пейзажът. Тримата изскочиха от мъглата и потънаха в утринната светлина. Пред тях започна да се спуска подвижен мост. Чу се тракането на задвижените механизми, докато накрая платформата опря от другата страна на бездната. Там бяха подредени в очакване няколко десетки войници, при вида на които Чейс разхлаби ножницата на меча, висящ от рамото му. Никой от войниците не посегна към оръжието си, нито пък се опитаха да препречат пътя на тримата, всички стояха спокойно, подредени от двете страни на пътя, очевидно без да проявяват интерес към приближаващите.
На минаване покрай тях Калан не ги удостои с поглед. Чейс обаче го направи. Изглеждаше като човек, който всеки миг е готов да се впусне в кървава битка. Стражите закимаха и му се усмихнаха любезно.
Граничният надзирател се приближи към Зед, без да изпуска от поглед въоръжените до зъби войници.
— Това не ми харесва. Прекалено лесно е.
Зед се усмихна.
— Ако Мрачният Рал е решил да ни убие, трябва първо да ни остави да стигнем до мястото, където ще го стори.
Чейс се намръщи срещу магьосника.
— От това не ми става по-добре.
Зед сложи ръка на рамото на Чейс.
— Това няма нищо общо с доблестта, приятелю. Върви си в къщи, преди вратата да се е затворила завинаги зад нас.
Чейс настръхна.
— Не и преди всичко да свърши.
Зед кимна и усили темпото, за да бъде по-близо до Калан. Когато стигнаха до върха на платото, пред тях се изпречи огромна стена, простираща се и в двете посоки. Бойните кули горе бъкаха от хора. Без да спира, Калан се отправи към портата. Огъвайки се под тежестта й, двама стражи бутнаха огромните врати навътре, щом се приближи. Тя не забави крачка и когато прекрачи прага, оказвайки се от вътрешната страна на стената.
Чейс стрелна с поглед капитана на стражите.
— Всеки ли пускаш вътре?
Капитанът го погледна изненадан.
— Очаквана е. От Господаря Рал.
Чейс избоботи и я последва.
— Толкова усилия, само и само да се промъкнем до него.
— Никой не може да се промъкне при магьосник с уменията на Рал.
Чейс сграбчи Зед за ръката.
— Магьосник! Рал е магьосник?
Зед се намръщи.
— Разбира се. Как иначе е възможно да управлява магията, която владее? Той е наследник на древен род магьосници.
Чейс изглеждаше очевидно разочарован.
— Мислех, че магьосниците само помагат на хората, а не ги управляват.
Зед въздъхна дълбоко.
— Преди някои от нас да решат да не се бъркат повече в делата на хората, магьосниците управляваха. Последва разрив — войните на магьосниците, както бяха известни. Малцина от онези, които бяха на тяхна страна, оцеляха и продължиха да следват древните традиции, да използват силата за собствено благо, да управляват хората. Мрачният Рал е пряк наследник на тази част от тях — на фамилията Рал. Той е роден с дарбата, това не се случва на всеки. Но я използва само за себе си; той е човек, който не е обременен с тежестта на съвестта.