Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Кажи ми какви са задълженията на поданиците пред царя им и на царя пред поданиците му!
— Те трябва да изпълняват честно онова, което той им повелява. Задълженията на царя пред поданиците му са да пази имотите им, да защитава домовете им! Царят трябва да изисква от поданиците си подчинение, да очаква да жертват живота си за него, което е техен обет, и да се надява да го възхваляват за добрините, които им е дал! Задълженията на поданиците пред царя им са по-неотменни от задълженията на царя към поданиците му, защото неизпълнението на техните задължения към него донасят по-голяма вреда от неизпълнението на неговите задължения към тях! Изчезнат ли задълженията на поданиците към царя, царството и неговото благоденствие ще изчезнат. Който поема едно царство, е задължен да прави три неща: да следва вярата, да процъфтяват поданиците му и да усъвършенства ръководството си. Само тогава царството му ще е вечно!
— А какво значи да процъфтяват поданиците му?
— Това значи той да им създава закони, да използва учени и мъдреци, за да ги образова, да ги раздели на санове, да пести кръвта им, да не си присвоява парите им, да облекчава тежестите върху тях, да укрепва войската!
— Кажи ми сега какви са задълженията на везира към царя!
— Никой поданик няма повече задължения към царя, отколкото везира! Везирът трябва сам да понася последиците от грешните си мнения и съвети, а от правилните — ползата да е на всички! Но и всички трябва да знаят, че царят много тачи своя везир — така ще гледат към него с повече почит, с по-голямо уважение! А когато везирът забележи нещо нередно около царя или поданиците му, длъжен е да го премахне, за да остане само правилното, приятното и справедливото!
— Кажи ми какво трябва да се направи, за да се запази езикът от лъжа, дързост, посегателство върху честта, прекомерно дърдорене?
— Човек трябва да говори само за добри и хубави неща, а не за неща, които не го засягат; да не дава ухо на сплетни; да не предава думите, чути от някого, на неговия враг; да не моли зло от владетеля си нито за приятел, нито за враг; да не обръща внимание на онзи, който крои планове да присвои благата му или другояче желае злото му, освен ако това не е всевишният Аллах; да не говори глупости, особено ако те са грях пред Аллаха и всяват омраза между хората; да не приказва срамни неща! Думата е като стрела — излети ли, никой не може я върна, затова човек трябва да се пази от разкриване на тайните си, че разгласяването им може да му донесе много вреда! Тайното трябва да се пази от приятел дори повече, отколкото от враг!
— Какви трябва да са добрите нрави между близки и роднини?
— Отнасяй се към хората така, както са заслужили, а към братята си — както си задължен!
— А как трябва да се отнасяш към близките си?
— Към родителите — с почит, нежност и уважение. Към братята — със съвет, с подпомагане в делата им, с пари, с каквото можеш — пък нека сетне се радвате заедно! Ако някой от тях допусне грешка, трябва да проявиш снизходителност! Така ще те приемат с още по-висока почит и ще се съгласяват с всеки твой съвет! Имаш ли доверие у брата си — проявявай към него благосклонност и му помагай във всички дела…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че везирът Шаммас продължил да изпитва Уарадхан, сина на цар Джалиар.
— Смятам — казал везирът, — че братята могат да бъдат два вида: братя по кръв и братя по приятелство! Онова, което ти описа, се отнася за родните братя. А как стоят тия неща помежду побратимените приятели?
— Побратимите — отговорил момъкът — трябва да пазят зорко обичта, добрите нрави, благия тон и искрената дружба помежду си. Тези неща трябва да са взаимни и всеки с радост да приема мнението на другия!
— Добре! Но се знае, че всеки получава това, което му е дала съдбата. Щом е така — какво заставя онзи, който търси препитание, да си създава излишни трудности, като търси нещо, за което знае, че му е предопределено и непременно ще го получи, дори и без да се старае. Пък не му ли е предопределено, няма да го получи, ако ще и до смърт да се тормози! Не е ли по-добре да се откаже от напразните опити и да се довери на Аллах, за да бъде задоволен и телом, и духом?