Крахът на титаните [bg]

Фиц предложи на Уинстън кубинска пура Ел Рей дел Мундо. Докато гостенинът му я палеше, Фиц започна:

— Правителството трябва да направи нещо по въпроса за болшевиките.

Уинстън се озърна из стаята, сякаш да се увери, че всички присъстващи са благонадеждни. После се отпусна в стола си и каза:

— Положението е следното. Британската северна ескадра вече е в руски териториални води край Мурманск. На теория задачата им е да гарантират, че руските кораби там няма да попаднат в немски ръце. Имаме и малка мисия в Архангелск. Аз настоявам военни части да бъдат стоварени в Мурманск. В дългосрочна перспектива това може да бъде ядрото на една контрареволюционна сила в Северна Русия.

— Не е достатъчно — веднага възрази Фиц.

— Така е. Бих искал да изпратим войски в Баку, на брега на Каспийско море, за да сме сигурни, че огромните петролни полета няма да бъдат завладяни от немците или от турците, и в Черно море, тъй като в Украйна вече съществува ядрото на антиболшевишка съпротива. Най-накрая, в Сибир, във Владивосток, имаме хиляди тонове военни материали на стойност може би около милиард лири, изпратени в подкрепа на русите, докато още бяха наши съюзници. Имаме право да изпратим войски там, за да защитят собствеността ни.

Фиц попита — донякъде невярващо, донякъде с надежда:

— Лойд Джордж ще направи ли нещо от това?

— Не открито — отвърна Уинстън. — Проблемът са развятите по миньорските къщи червени знамена. В страната ни съществува голям резервоар от подкрепа за руския народ и неговата революция. И аз съм наясно защо, колкото и да се отвращавам от Ленин и бандата му. При цялото уважение, дължимо на семейството на княгиня Беа — той погледна към тавана при започването на поредния крясък — не може да се отрече, че руската управляваща класа реагираше бавно на недоволството на собствения си народ.

„Уинстън беше странна комбинация“, помисли си Фиц — „аристократ и човек от народа, блестящ администратор, който не можеше да устои да не се бърка в отделите на другите, очарователен мъж, към когото повечето от политическите му колеги изпитваха неприязън.“

Фиц каза:

— Руските революционери са крадци и убийци.

— Точно така. Но трябва да приемем факта, че не всички ги виждат така. Следователно нашият министър-председател не може да застане открито срещу революцията.

— Няма особен смисъл да й се противопоставя в ума си — нетърпеливо възрази Фиц.

— Някои неща могат да бъдат извършени, без той да знае за тях официално.

— Разбирам.

Фиц не знаеше дали това значи кой знае колко.

В залата влезе Мод. Мъжете се изправиха, донякъде изненадани. В едно провинциално имение жените обикновено не влизаха в билярдната. Мод обаче пренебрегваше правилата, които не й харесваха. Тя се приближи до Фиц и го целуна по бузата.