Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Хм! Не зная, но мисля, че те искат да вървят по своя мъничък път, а така, струва ми се, е било и в миналото.
— Наистина ли? О, Проспер! — намеси се спокойно Уинифред. — Ами девойките по улиците, работничките в муниционните фабрики, продавачките в магазините… и тяхното държане веднага бие на очи.
При думата „бие“ Джек Кардиган прекрати историческата си дисертация, а мосю Профон отговори в настъпилата тишина:
— Този стремеж е бил по-рано скрит, сега е явен; нищо повече.
— Но моралът им! — извика Имоджин.
— Моралът им е такъв, какъвто е бил и в миналото, мисис Кардиган; само че сега имат по-големи възможности.
При тази прикрито цинична забележка Имоджин се изсмя кратко. Джек Кардиган полуотвори уста, креслото на Соумс скръцна. А Уинифред каза:
— Това беше прекалено, Проспер.
— Вие какво ще кажете, мисис Форсайт? Не мислите си, че човешката природа си остава все една и съща?
Соумс задуши внезапния порив да стане и да ритне тоя тип. Чу отговора на жена си:
— В Англия човешката природа не е като в другите страни!
Пак проклетата й насмешливост!
— Хм! Аз не познавам добре тази мъничка държава („И слава богу!“ — помисли Соумс)… но бих казал, че водата кипи и в захлупен съд. Всички търсим наслади… и винаги сме ги търсили.
Проклет тип! Цинизмът му беше… направо обиден!
След обяда се разделиха на двойки, за да се разходят за смилане на храната. Въздържайки се от гордост да погледне, Соумс все пак знаеше, че Анет и онзи тип скитат заедно. Фльор беше с Вал — избрала го бе, то се знае, защото е близък с онова хлапе. Сам той тръгна с Уинифред. Вляха се в светлия, обикалящ поток, позачервили се от преяждане; повървяха няколко минути мълчаливо, после Уинифред промълви:
— Бих искала да е върнем четиридесет години назад, братко!
Пред духовния й взор мина безкрайно шествие от собствените й рокли, шити за този празник и плащани от баща й поради вечните парични кризи на Дарти.
— Забавно се живееше все пак. Понякога съжалявам дори за Монти. Какво мислиш за днешното общество, Соумс?
— Превзета безвкусица! Провалът започна с велосипедите и автомобилите; войната го довърши.
— Какво ли още има да дочакаме? — добави Уинифред сънливо след изядената баница с месо от гълъб. — Кой знае дали няма да се върнем към кринолините и широките панталони. Погледни онази рокля!
Соумс поклати глава.
— Пари има, но вяра няма в нищо. Никой не пести за бъдещето. За сегашните младежи животът е кратък… и весел.
— Ах, че шапка! — възкликна Уинифред. — Не зная… Като помисли човек за убитите във войната и така нататък, просто да се смае. Няма друга страна като нашата… Проспер казва, че всички други държави, освен Америка, са фалирали, но американците винаги се обличат според модата у нас.
— А онзи — запита Соумс — наистина ли заминава за Тихия океан?
— О, човек никога не знае къде ще замине Проспер!
— Той именно е знамение на времето, ако искаш да ти кажа — промълви Соумс.
Уинифред го стисна за лакътя.
— Не се обръщай — каза тя тихо. — Само погледни вдясно, в първия ред на трибуните.
Соумс се постара да погледне, доколкото беше възможно при поставеното ограничение. Мъж със сив цилиндър и посивяла брадичка, със слабо, мургаво, набръчкано лице, но с изискана стойка, седеше до жена в зелена рокля, чиито тъмни очи бяха приковани в Соумс. Той веднага сведе поглед към краката си: колко смешно пристъпваха те един до друг! Гласът на Уинифред прошепна до ухото му:
— Джолиън изглежда наистина болен; но винаги е бил човек със стил. А тя не се е променила… освен в косата.
— Защо си разказала на Фльор за онази история?
— Не съм, от другаде е научила. Знаех си, че ще научи.
— Все едно, неприятно. Увлякла се е по сина им.
— Ах, пакостницата! — промълви Уинифред. — А се опитваше да ме заблуди! Какво ще правиш, Соумс?
— Ще постъпя според обстоятелствата.
Продължиха да се движат мълчаливо сред доста плътната тълпа.
— Действително — каза неочаквано Уинифред, — бих могъл да кажеш просто — съдба! Само че изразът е старомоден. Я гледай! Джордж и Юстас!
Едрата фигура на Джордж Форсайт застана пред тях.
— Здравей, Соумс! — поздрави той. — Току-що срещнах Профон и жена ти. Ще ги настигнете, ако поизбързате. Ходил ли си у стария Тимоти?
Соумс кимна; човешкият поток ги раздели.
— Винаги ми е бил приятен Джордж — заяви Уинифред. — Толкова е забавен!