Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— На мене никога — отвърна Соумс. — Къде е мястото ти? Аз отивам на моето. Фльор може би вече е там.
Той придружи Уинифред до мястото й и се върна на своето, откъдето съзираше неясно дребните, бели, далечни тичащи фигури, долавяше тракането на бухалките, овациите от едната и от другата страна. Нито Фльор, нито Анет! Какво можеше да се очаква от днешните жени! Имаха вече избирателни права! Бяха „еманципирани“… а какво бяха спечелили от това? Ето Уинифред — желае да се върне назад, да започне всичко отново… дори с Дарти! Да можеше да върне миналото… да седи тук, както бе седял през осемдесет и трета или осемдесет и четвърта, преди да бе разбрал, че бракът му с Айрин е разрушен, преди отчуждаването й да бе станало така очевидно, че и при най-добра воля беше вече невъзможно да не го забележи. И сега дори не можеше да разбере защо бе станала така неотстъпчива. Можеше да обича други мъже, не беше лишена от чувство! Само на него, на единствения мъж, който трябваш да обича, бе предпочела да откаже сърцето си. Струваше му се — колкото фантастично да изглеждаше това! — че цялото съвременно отслабване на брачните връзки (макар по форма и закон да бяха същите, както и по времето, когато той се бе оженил за нея!), че цялата съвременна разпуснатост бе произлязла от нейния бунт; струваше му се — колкото и фантастично да изглежда това! — че тя именно бе положила началото, докато накрая всяко почтено владение бе изчезнало или беше на път да изчезне. Всичко изхождаше от нея! А сега… чудесен ред на нещата! Семейства? Как може да съществува семейство без взаимно обладание? Та той не бе имал никога истинско семейство. По своя вина ли? Той бе постъпвал, както смяташе, че е длъжен да постъпи. Наградата? Ония двамата, седнали един до друг на трибуните, и историята с Фльор!
Потиснат от самотата, той помисли: „Няма да ги чакам повече! Те могат да намерят и сами пътя до хотела… ако пожелаят да се върнат!“ Повика едно такси през входа на стадиона и каза:
— Бейзуотър Роуд!
Старите лели никога не му изменяха. У тях беше винаги добре дошъл. Нямаше ги вече наистина, но Тимоти беше все още там.
Смитър стоеше пред отворената врата.
— Мистър Соумс! Аз току-що излязох малко на въздух. Колко ще се зарадва готвачката!
— Как е мистър Тимоти?
— Не съвсем с ума си напоследък, сър; какво ли не приказва! И тази сутрин повтаряше: „Брат ми Джеймс вече остаря.“ Мисълта му се лута, сър, все за своите разправя. Тревожи се за капиталите им. Завчера каза: „Ето например брат ми Джолиън не признава държавните ценни книжа“… и изглеждаше много огорчен от това. Заповядайте, мистър Соумс, заповядайте! Каква приятна изненада!
— Благодаря — отвърна Соумс. — Ще вляза за няколко минути.
— Да — продължи тихо Смитър в хола, където бе проникнал свеж въздух отвън, — през тая седмица никак не сме доволни от него. Той винаги оставяше най-вкусното ядене за накрая; а от понеделник изяжда първо него. Ако сте наблюдавали как се храни куче, мистър Соумс, знаете, че то изяжда най-напред месото. Ние смятахме винаги за много добър знак това, че мистър Тимоти, на тая възраст, оставяше месото за накрая; но трябва да е загубил вече напълно самоконтрола си; и, естествено, изоставя другото ядене. Докторът не обръща внимание на това, обаче — Смитър поклати глава — мистър Тимоти навярно мисли, че трябва да изяде най-хубавото още отначало, защото инак може и да не стигне до него. А това нещо и приказките му ни тревожат.
— Казвал ли е нещо важно?
Не ми е приятно да ви го съобщя, мистър Соумс, но той вече не иска и да знае за завещанието си. Дразни се от него… а това е много странно, след като толкова години искаше всяка сутрин да го види. Завчера каза: „Чакат да ми вземат парите!“ Това ме стресна, защото, както му казах, сигурна съм, че никой не чака за парите му. Просто жалко, че още мисли за пари, на неговата възраст. Окуражих се да му кажа: „Знаете ли, мистър Тимоти, милата ми господарка (имам предвид мис Форсайт, мистър Соумс, мис Ан, която ме изучи, никога не мислеше за пари), казвам, за нея беше важно само доброто име.“ Той ме изгледа, не мога да ви кажа как, и отвърна сухо: „Никому не е дотрябвало доброто ми име.“ Помислете си само — да каже такова нещо! А понякога говори съвсем смислено и на място.
Соумс, загледал през това време една стара гравюра при закачалката, си каза: „Ето нещо ценно!“ и отговори:
— Ще се кача да го видя, Смитър.
— При него е готвачката — изрече Смитър над корсета си. — И тя ще се радва да ви види.
„Не бих желал да доживея такава възраст“ — помисли си Соумс, докато се качваше бавно по стълбите.