Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Чу шум зад себе си и видя, че жена му и дъщеря му са се върнали.
— Върнахте се, значи! — запита той.
Фльор не отговори; погледна за миг и него, и майка си, после отиде в своята спалня. Анет си наля чашка чай.
— Заминавам за Париж при майка си, Соумс.
— О, при майка си ли?
— Да.
— За колко време?
— Не зная.
— Кога заминаваш?
— В понеделник.
Наистина ли отиваше при майка си? Странно, колко безразлично му беше това. Странно, колко ясно бе разбрала тя, че му беше безразлично, стига да няма скандал. И изведнъж видя отчетливо между себе си и нея лицето, което бе зърнал следобед — лицето на Айрин.
— Ще ти трябват ли пари?
— Благодаря; имам достатъчно.
— Добре. Съобщи ни, когато решиш да се върнеш.
Анет остави кейка, който въртеше в пръстите си, погледна изпод почернените си ресници и каза:
— Нещо да предам на maman?
— Почитанията ми.
Тя се протегна с ръце на кръста и отвърна на френски:
— Какво щастие, че никога не си ме обичал, Соумс!
После стана и напусна стаята. Соумс беше доволен, че бе говорила на френски — така не се налагаше сякаш да й отговаря. И пак онова лице… бледо, тъмнооко, все още прекрасно! Дълбоко в него трепна нещо топло, като искрици, тлеещи под купчината рехава пепел. И това увлечение на Фльор към нейния син! Странна случайност! Но съществува ли на тоя свят случайност? Човек върви по улицата и една тухла го чуква по главата. Това е случайност без съмнение. Но тук! „По наследство!“ — бе казала Фльор? Тя… Да, тя щеше „да се държи“.
ТРЕТА ЧАСТ
Джолиън старши се разхожда
Двоен подтик накара Джолиън да каже на закуска на жена си:
— Да отидем на състезанието!
„Необходимо беше“… нещо да заглуши тревогата, изживяна през последните шест часа, след като Джон бе довел Фльор у дома им. „Необходимо беше“ и да се заглуши мъчителния спомен у този, който знаеше, че може всеки миг да го загуби.
Преди петдесет и осем години Джолиън бе станал итънец, защото на Джолиън старши бе хрумнало да го причисли към най-скъпата класа на избраниците. Година след година бе отивал той от Станхоп Гейт на стадион Лорд с баща си, чиято младост в двайсетте години на деветнадесети век бе минала през шлифовката на крикета. Джолиън старши казваше, без да се стеснява, „хвърляне“, „точно попадение“, „половин“ и „три четвърти“ точка, а Джолиън младши трепереше от невинен младежки снобизъм да не би някой да чуе тия приказки на родителя му. Той се вълнуваше само в тази висша сфера — крикета, — защото иначе баща му, с Кръмските си бакенбарди, беше винаги негов beau ideal321. При все че сам не бе се числил никога към избраниците, поради вродената си изисканост и равновесие Джолиън старши не бе изпадал никога в простащина. Какво удоволствие беше, след като е викал с цилиндър в уморителната горещина, да се върне с баща си в къщи с каретата, да се изкъпе, да облече друг костюм и да продължи към „Дизюниън“, за да вечеря с рибки, котлети и щрудел; после и двамата — старият и младият денди — да отидат, със светли кожени ръкавици, на опера или на театър. А в неделен ден, след приключването на мача и съответното оставяне на цилиндъра, да отиде със специална кола заедно с баща си в „Корона и скиптър“, на терасата над реката… в златното време на шейсетте години, когато светът беше прост, дендите — блестящи, Демокрацията не беше още родена, а… книгите на Уайт Мелвил322 се издаваха една след друга.
При следващото поколение, към което принадлежеше синът му Джоли, със синчеца на Хароу в петлицата — по хрумване на Джолиън старши внукът бе причислен към една степен по-евтини избраници, — Джолиън пак се бе вълнувал от мача и се бе връщал към прохладата на лехите с ягоди в Робин Хил, към билярда следобед, а синът му се бе старал да изглежда страшно разочарован, изморен и възмъжал. През тези два дни всяка година бяха оставали с Джоли съвсем сами в света… всеки на страната на своя колеж… пред току-що родилата се Демокрация.
321
Прекрасен идеал. (фр.).
322
Уайт Мелвил (1821–1878) — английски писател, описал живота на аристокрацията.