Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
„Да — помисли тя. — Прекрасен свят! О, Джон!“
Решението
След като Фльор си отиде, Джон погледна австрийката. Слаба, мургава жена, с тъжно изражение на човек, видял да му се изплъзват едно подир друго всички дребни блага, които е имал някога в своя живот.
— Не искате ли чай? — запита тя.
Трогнат от разочарованието, прозвучало в гласа й, Джон промълви:
— Не, наистина не ми се пие, благодаря.
— Само една чашка… готова е. Една чашка и цигара.
Фльор си бе отишла! Очакваха го часове на разкаяние и нерешителност! И, макар да чувстваше с болка колко е неуместно, той все пак се усмихна, когато каза:
— Добре… благодаря.
Тя внесе върху малка сребърна табличка чайник, две чашки и сребърна кутия за цигари.
— Захар? У мис Форсайт има много захар… Тя купува и за мене, и за приятелката ми. Мис Форсайт е много мила дама. Щастлива съм, че служа при нея. Вие неин брат?
— Да — отвърна Джон, запушил втората цигара в живота си.
— Много млад брат — усмихна се австрийката плахо, както куче помахва с опашка.
— Мога ли да ви налея една чашка? — запита Джон. — И седнете, моля ви се.
Австрийката поклати глава.
— Баща ви е много мил старец… най-милият стар човек, когото видяла. Мис Форсайт разказала всичко за него. По-добре ли е сега?
Думите й убодоха Джон като укор.
— О, да. По-добре е вече.
— Бих се радвала да го видя пак — каза австрийката с ръка на сърцето; — той има много добро сърце.
— Да — отвърна Джон. Думите й прозвучаха отново като укор.
— Никому не създава безспокойство и така любезно се усмихва.
— Нали?
— Така чудно гледа някога мис Форсайт. Аз му разказала целия си живот; той толкова симпатиш315. А майка ви… мила и добре?
— Да, много.
— Той имал нейна снимка на тоалетна масичка. Много красива.
Джон загълта чая си. Тази жена със загрижено лице и думи, звучащи като укор, му напомняше първия и втория убиец316.
— Благодаря — каза той. — Трябва вече да вървя. Ще позволите ли… ще позволите си да оставя…
Сложи неуверено на табличката една десетшилингова банкнота и тръгна към вратата. Щом чу възклицанието на австрийката, побърза да излезе. Едва ще стигне навреме за влака. През целия път до гара Виктория се вглеждаше във всеки срещнат, както правят влюбените, когато се надяват без надежда. На гара Уординг изпрати багажа си с местния влак, а сам тръгна за Уонсдън през Варовиковите възвишения, за да прогони с умора мъчителното колебание. Крачеше бързо, увличаше се в красотата на зелените склонове, спираше от време на време да се протегне на тревата, за да се възхити от съвършенството на някоя шипка или да послуша песента на чучулигата. Но така само отлагаше борбата между две еднакво силни чувства: копнежа по Фльор и непримиримостта към лъжата. До старата варница над Уонсдън стигна, както бе тръгнал — без да е взел някакво решение. Това, че виждаше ясно и двете страни на даден въпрос, беше едновременно и силата, и слабостта на Джон. Той пристигна при първия удар на гонга за обяд. Бяха донесли багажа му. Изкъпа се набързо и слезе; Холи беше сама — Вал беше отишъл в града и щеше да се върне с последния влак.
Толкова много неща се бяха случили, откакто Вал го бе посъветвал да попита сестра си за враждата между двете семейства — откритието, направено от Фльор в Грийн парк, посещението й в Робин Хил, днешната среща, — та сякаш нямаше вече какво да пита. Холи го разтревожи, като му каза, че баща им не изглеждал никак добре. Тя прекарала на два пъти събота и неделя в Робин Хил. Баща им изглеждал страшно уморен, понякога дори измъчен, но винаги отказвал да говори за себе си.
— Той е безкрайно добър и без нито капчица егоизъм… нали, Джон?
Чувствайки, че сам не е нито добър, нито без егоизъм, Джон отвърна:
— Разбира се.
— Както го помня, смятам, че е съвършен баща.
— Да — зави унило Джон.
— Никога не се е намесвал в живота ни, винаги ни е разбирал. Не мога да забравя как ме пусна да замина за Южна Африка, по време на войната с бурите, когато се бях влюбила във Вал.
— Това е било преди да се ожени за мама, нали? — запита неочаквано Джон.
— Да. Защо?
— О, нищо. Само че не е ли била тя по-рано сгодена за бащата на Фльор?
Холи остави лъжицата си и вдигна глава. Погледна го предпазливо. Какво знаеше момчето? Толкова ли, за да е по-добре да му каже всичко? Не можеше да реши. Джон имаше напрегнато, неспокойно изражение, изглеждаше много по-възрастен, но това можеше да се дължи и на слънчасването.
315
Симпатичен (нем.).
316
Из „Ричард III“ от Шекспир.