Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Фльор се залови да къса полека орловите нокти.
— Умопомрачение е да позволиш на миналото да опропасти всичко. Какво ни интересува нас миналото? Отнася се за нашия, а не за вашия живот.
Соумс вдигна ръка към челото си, където Фльор зърна изведнъж капчица пот.
— Чие дете си ти? — запита той. — Чие дете е Джон? Настоящето е свързано с миналото, а бъдещето — и с двете. Няма изход от това.
Никога досега тя не бе чувала баща си да философства. И въпреки вълнението си се замисли, облегнала лакът на масата, а брадичката — на дланта си.
— Но, татко, погледни практически на нещата. Ние не можем един без друг. И двамата имаме предостатъчно пари; единствената пречка е някакво чувство. Да погребем миналото, татко!
В отговор той само въздъхна.
— Освен това — продължи кротко Фльор — не бихте могли да ни попречите.
— Едва ли — каза Соумс, — ако зависеше само от мен, бих се опитал да ви преча. Зная, че с много неща ще трябва да се примиря, за да запазя обичта ти. Но този въпрос не зависи само от мен. Това именно желая да разбереш, докато не е станало съвсем късно. Ако допусна да мислиш, че можеш да постигнеш каквото желаеш и те насърчавам в това отношение, ударът ще бъде много по-тежък, когато откриеш, че не можеш.
— О, татко! — извика Фльор. — Помогни ми. Можеш да ми помогнеш.
Соумс поклати изненадано глава.
— Аз ли? — отвърна горчиво той. — Аз да ти помогна? Та аз именно съм пречката… истинската пречка… такъв е модният израз, нали? Защото в жилите ти тече моята кръв.
Той стана.
— Какво да се прави, маслото вече е в огъня. И щом настояваш на своето, ще трябва един ден само на себе си да се сърдиш. Забрави тази глупост, дете мое… единствено мое дете!
Фльор склони глава на рамото му.
В душата й бушуваше такава буря. Но нямаше смисъл да я показва. Никакъв смисъл! Тя се отстрани от баща си и излезе навън в припадащия мрак, разстроена, но не убедена. Всичко в нея беше неопределено и смътно, като очертанията и семките в градината; всичко… освен волята й да постигне своята цел. Една топола прониза тъмносиньото небе и докосна с върха си самотна бяла звезда. Росата овлажни пантофките й, голите й рамене потръпнаха от хлад. Тя слезе до брега на реката и загледа лунния лъч, отразен в потъмняващите води. Ненадейно я лъхна тютюнев дим и една бяла фигура изникна сякаш от лунното сияние. Младият Монт пушеше в лодката си във фланелен костюм. Угасена във водата, цигарата тихо изсъска.
— Фльор — обади се гласът му, — не бъдете жестока към нещастника! От часове ви чакам.
— Защо?
— Елате в лодката!
— Нямам такова намерение.
— Защо?
— Защото не съм русалка.
— Нима не сте никак романтична? Не бъдете съвременна, Фльор.
Той се показа на пътечката, на един ярд от нея.
— Вървете си!
— Но аз ви обичам, Фльор!
Тя се изсмя кратко.
— Елате пак — отвърна, — когато не постигна желанието си.
— Какво е то?
— Няма да ви кажа.
— Фльор — започна Монт и гласът му прозвуча някак странно, — не се подигравайте с мене! Дори куче, подложено на дисекция, заслужава да се отнасят прилично с него, преди да го довършат.
Фльор поклати глава, но устните й трепнаха.
— А защо ме изплашихте? Дайте ми цигара!
Монт й даде, запали я, извади втора за себе си.
— Не желая да говоря глупости — каза той. — Но представете си, ако обичате, всички глупости, изказани от всички влюбени до днес, после прибавете към тях и моите собствени.
— Благодаря, представих си. Лека нощ.
Постояха за миг, загледани един в друг, под сянката на акцията с огрени от луната клони, а димът на цигарите им се сливаше и извисяваше между тях.
— Състезава се и Майкъл Монт, така ли?314 — каза той.
Фльор се обърна рязко и тръгна към къщи. На моравата се спря да погледне назад. Майкъл Монт размахаше ръце във въздуха; видя го, че се удари по главата, после помаха за сбогом към огряната от луната цъфнала акация. Долетя гласът му:
— Прекрасен свят!
Фльор потрепера. Не можеше да му помогне, премного бяха собствените й грижи. На терасата се спря пак ненадейно. Майка й седеше съвсем сама пред писалището си в гостната. Нищо особено в изражението на лицето й, освен пълна неподвижност. Но колко покрусена изглеждаше тя! Фльор се качи на горния етаж. Пред вратата на своята стая се спря. Чу как баща й се разхожда в картинната галерия.
314
Израз от конни надбягвания.