Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Започна се дълъг спор, но Джейсън най-сетне успя да обясни, че водата му трябва, за да изпълни един религиозен култ, та да е сигурен, че работата му на следващия ден ще спори. Водата пристигна в най-разнообразни съдове, заедно с плитко канче, пълно със силен течен сапун.
— Давай сега — потри ръце Джейсън. — Имам изненада за теб. Събличай се.
— Да, Джейсън — усмихна се щастливо Иджале и легна по гръб.
— Не бе! Ще се къпеш. Не знаеш ли какво е баня?
— Не — отвърна тя и потрепера. — Май е нещо страшно.
— Идвай тук и сваляй дрехите — нареди той и взе да рови в една дупка на пода. — Това ще послужи като канал. Сипах малко вода вътре и тя се източи.
Водата бе топла, ала Иджале продължаваше да се гуши до стената и да трепери, докато той я обливаше. Взе да пищи, когато втри сапуна в косата й, но Джейсън не спря да я къпе, само запуши устата й с една ръка, за да не довтасат стражите. Натърка и своята коса със сапун и усети освежаващ, приятен гъдел по главата си. Сапунът влезе в ушите му и той осъзна, че вратата се е отворила, едва когато чу пресипналите викове на Мика. Той стоеше на прага, сочеше го обвинително с пръст и цял се тресеше от гняв, а Нарсизи надничаше зад рамото му, пламнал от любопитство при гледката на тоя непознат култов обичай.
— Пълна деградация! — крещеше Мика, — Насилваш това бедно създание да се подчинява на волята ти, унижаваш го. Разсъблякъл си бедната жена и гледаш голотата й, макар да не сте свързани в законен съюз. — И той закри очи пред гледката. — Ти си зъл, Джейсън! Истински демон на злото и трябва да бъдеш изправен пред правосъдието…
— Марш! — ревна Джейсън, обърна Мика с лице към вратата и с един от отработените ритници на Ч’ака го прати навън. — Единственото зло тук е гадното ти съзнание, извратен досаднико! Не виждаш ли, че къпя момичето за пръв път в живота му и трябва да ми дадеш медал, задето въвеждам хигиена сред аборигените, а не да ми врещиш!
Изтласка ги и двамата през вратата и викна на Нарсизи:
— Този роб исках, но не точно сега. Заключи го някъде през нощта и ми го доведи утре. — Сетне тръшна вратата и си напомни да вземе отнякъде резе, за да може да я затваря и отвътре.
Иджале трепереше. Джейсън я изплакна и й даде чисто парче кожа да се изсуши. Тялото й, освободено от пластовете мръсотия, сега изглеждаше младо и силно, със стегнати гърди и широк ханш. После си припомни обвиненията на Мика, смутолеви сърдито нещо на себе си, обърна се с гръб и започна да се търка. Остатъка от водата използва да изпере дрехите си. Непривичното усещане за чистота отново повдигна духа му и той вече си тананикаше, когато духна лампата и продължи да се бърше в тъмното. После легна, зави се с кожите и тъкмо взе да прави планове за сутринта, когато топлото тяло на Иджале се притисна до неговото, мигновено прогонвайки всички мисли за механика и двигатели.
— Тук съм — съвсем ненужно го извести тя.
— Да — промърмори той и се прокашля, защото му бе трудно да говори. — Всъщност аз нямах това предвид с банята…
— Не си чак толкова стар. Каква е причината тогава? — попита го тя смаяна и оскърбена.
— Разбери, просто не искам да се възползвам… — Смути се и млъкна.
— Как тъй? Да не би да си от тези, дето не харесват жените? — Тя се разплака и Джейсън усети как тялото й се разтърсва от хлипане.
— Ами… когато си в Рим… — избъбра той и плъзна ръка по гърба й.
За закуска пак имаше крено, но Джейсън се чувстваше тъй добре физически, че не се раздразни. Беше розов и чист и не го сърбеше дори наболата брада. Пирийският му костюм, изтъкан от метални нишки, бе изсъхнал почти веднага след изпирането, тъй че носеше и чисти дрехи. Иджале все още не се бе съвзела напълно от травмата, свързана с първата й баня, но изглеждаше доста привлекателна, с чиста кожа и измита, дори посресана коса. Трябваше да й намери някакво парче плат, защото щеше да е жалко да пропилее целия си снощен труд, като й позволи да навлече отново зле ощавените кожи.
Все тъй в добро настроение, викна на стражите да отворят вратата и пое в студеното утро към работното си място. Мика беше вече там, дрънчеше с веригите си, мърляв и сърдит. Джейсън му отправи най-приятелската си усмивка, но тя само сипа сол в моралните рани на касилеца.
— И за него вериги на краката — нареди Джейсън. — И побързайте. Днес ни чака важна работа. — Той се обърна към запечатания в контейнера двигател и потърка нетърпеливо ръце.
Контейнерът бе изработен от тънък метал и не можеше да крие много тайни. Джейсън внимателно изчегърта част от боята и откри заварен шев, където се съединяваха ръбовете. След като го почуква известно време, с ухо, притиснато към метала, се увери, че кожухът представлява точно онова, за което го бе взел при първия оглед: двустенен метален контейнер, изпълнен с течност. Пробиеше ли го, беше мъртъв. Единственото му предназначение бе просто да скрие тайните на двигателя, нямаше други функции. И все пак трябваше да се справи с него, за да ремонтира мотора. Всъщност задължително ли беше? Конструкцията бе приблизително кубична и кожухът покриваше само пет от страните. Ами шестата, основата?