Кралица на въздух и мрак [bg]

Беше късен следобед и демонските кули приличаха на редица нащърбени диаманти на фона на небето на Аликанте. Ема се огледа наоколо, спомняйки си последния път, когато беше в тази стая — беше на дванайсет години и бе впечатлена от това колко бе приятна, с дебели килими под краката и писалище от искрящ махагон.

Тя, Джулиън и Даяна седяха в големите кресла пред бюрото на Джия. Даяна изглеждаше бясна, лицето на Джулиън беше безизразно.

— Тези деца са уморени и съсипани от скръб — заяви Даяна. — Уважавам преценката ти, Джия, ала трябва ли да бъде точно сега?

— Трябва — отвърна Джия, — защото Хорас Диърборн иска да разпита Хелън и Марк, и всички други долноземци или такива, в чиито вени има долноземска кръв, в Аликанте. Магнус и Алек вече си стягат нещата и ще си отворят Портал тази вечер. Ивлин Хайсмит се прибра в Лондонския институт, така че те могат да си отидат у дома в Ню Йорк. — Джия притисна пръсти до челото си. — Бих предположила, че ще искате Хелън и Марк също да си заминат.

— Той иска какво? — Ема се изпъна в стола си, възмутена. — Не може да му позволите.

— Ръцете ми са вързани. Беше избран с множество от гласовете. — Джия се намръщи. — Разпитите на хора са част от задълженията на инквизитора… решението е по негова преценка.

— Сякаш можем да имаме доверие на преценката на Хорас Диърборн — заяви Даяна.

— Поради което ви предупреждавам — каза Джия. — Предлагам Хелън и Марк (и Ейлийн, тъй като тя няма да се отдели от Хелън) още тази вечер да отидат с Портал в Лос Анджелис.

Последва миг мълчание.

— Предлагате да изпратите Хелън в Лос Анджелис? — попита Джулиън. — Не на остров Врангел?

— Предлагам Хелън и Ейлийн временно да ръководят Лосанджелиския институт — каза Джия и Ема буквално усети как кипва. — Като консул, е в моите правомощия и вярвам, че мога да го направя сега, докато вниманието на Диърборн е ангажирано другаде.

— Значи, казвате, че всички би трябвало да се върнем в Лос Анджелис? — попита Ема. — И Хелън и Ейлийн могат да дойдат с нас? Това е страхотно, това е…

— Няма предвид всички нас — намеси се Джулиън. И двете му ръце бяха превързани. Беше извадил повечето от треските сам, с върха на остър нож, превръзките бяха изцапани с кръв. Той като че ли не го беше усетил… Ема бе почувствала болката, докато гледаше как кожата му се разтваря под острието, но той не беше трепнал. — Има предвид, че Даяна, ти и аз ще останем тук, в Идрис.

— Винаги си бил умен, Джулиън — отбеляза Джия, макар да не звучеше така, сякаш се възхищава особено на това му качество.

— Ако Хелън и Марк не са тук, той ще разпита нас — каза Джулиън. — Не е ли така?

— Не — заяви Даяна остро. — Те са деца.

— Да — отвърна Джия. — И едно от тях счупи Меча на смъртните. Инквизиторът, като всички останали, отчаяно иска да знае как. Кортана е легендарен меч, но е просто меч. Не би трябвало да е в състояние да прекърши Мелартак.