Кралица на въздух и мрак [bg]

— Значи, се очаква да изиграем нещо като безсмислен малък танц? — попита Ема. — Оставяме инквизитора да ни разпита най-вече за пред другите, след което можем да се приберем у дома?

Джия се усмихна мрачно.

— Ето че вече разбираш какво представлява политиката.

— Не се ли притесняваш да поставиш Ейлийн и Хелън начело на Института в Лос Анджелис? Като се имат предвид опасенията на Кохортата по отношение на Хелън? — попита Даяна.

— Ще бъде само Ейлийн. — Джулиън се взираше в Джия с нетрепващ поглед. — Дъщерята на консула. Хелън няма да ръководи нищо.

— Така е — потвърди Джия, — и не, и на мен не ми харесва. Ала това може би е начин окончателно да ги върнем от остров Врангел. Поради което моля за вашата помощ… и на тримата.

— И аз ли ще бъда разпитана? — попита Даяна и в гласа й се долавяше силно напрежение.

— Не — отвърна Джия. — Но ще имам нужда от помощта ти. Както ми помогна по-рано с онази папка с доклади.

— Доклади? — повтори Ема. — Как може някакви си доклади да имат значение в момента?

Даяна обаче изглеждаше така, сякаш разбираше някакъв таен език, на който Джия говореше.

— Разбира се, че ще остана. Стига само да е ясно, че помагам на теб и че интересите ми по никакъв начин не се припокриват с тези на инквизитора.

— Разбирам — каза Джия.

Думите нито пък моите увиснаха неизречени във въздуха.

— Ами децата? — попита Ема. — Не могат да се върнат в Лос Анджелис без нас.

Обърна се към Джулиън, очаквайки го да каже, че няма да бъде разделен от по-младите си братя и сестра. Че те имаха нужда от него, че би трябвало да останат в Идрис.

— Хелън ще се грижи за тях — заяви той, без да я поглежда. — Тя иска да го направи. Всичко ще бъде наред. Тя им е сестра.

— Значи, решено е. — Джия се изправи зад бюрото си. — Може да им съберете багажа, ще им отворим Портал тази вечер.

Джулиън също се изправи, отмятайки косата, паднала над очите му, с бинтованата си ръка.

Какво, по дяволите, ти става, помисли си Ема. С Джулиън се случваше нещо отвъд онова, което можеше да бъде обяснено със скръбта. Тя не просто го знаеше, чувстваше го от дъното на онова дълбоко място, където парабатайската връзка подръпваше сърцето й.

И по-късно тази вечер, когато другите си тръгнеха, щеше да открие какво бе то.