Обречена на ранен гроб [bg]

Нищо друго не се случваше така или иначе и това можеше да е взаимно. Когато стигнахме фортуъртския мотел след цял ден шофиране, бях погълнала хапчетата, които Дон ми прати и бях заспала веднага. Най-интимният момент, който имахме с Боунс беше когато ме събуди с китката си на устата ми. Погълнах кръвта му, обявих, че имам нужда от душ и това беше всичко. Той беше облечен и ме чакаше, когато излязох, хладно незаинтересуван от нищо друго, освен от разговори по работа. Невидимата стена помежду ни беше по-лоша от караница по мое мнение. Боунс щеше да установява връзка с един гул в този бар. Не ми харесваше гулския слух, който се носеше наоколо за мен и исках да видя колко сериозно е бил взет. Спейд също щеше да се срещне с нас тук, след като Хопскоч, Банд-Ейд и Лиза бяха под карантина.

Фабиан се доказа като полезен, като първо провери бара, уверявайки се, че това е гула не е било капан. Само две неща ме развеселяваха от постоянното ми депресирано настроение. Най-добрата ми приятелка Денис живееше сега в Тексас, така че щеше да дойде тази вечер. Другият плюс за вечерта беше, че Купър, мой приятел и бивш член на екипа ми също щеше да дойде. Спейд щеше да вземе и двамата. Когато те влязоха в бара бях толкова доволна да ги видя, че почти избутах повечето хора от пътя си. Денис отвърна, когато я гушнах, макар и е по-малко отчаяна разпаленост, а Купър беше някак си объркан от свирепата ми прегръдка. Спейд влезе след тях. Той отправи преценяващ поглед към Боунс и мен, докато казваше здравейте.

— Бих казал, Криспин, че би изглеждал по-добре, ако беше закован в ковчег — изкоментира той. Един злобен поглед обходи бара е лека апатия.

— Без съмнение за обвиняване е тази жалка музика. Не знам защо кънтри певците изпитват нуждата да изливат депресията си в мелодия.

Денис се усмихна.

— . Мястото е страхотно. Това бик ли е?

— Можеш да се обзаложиш. — Сякаш по команда, животното изпръхтя недоволно. С него бяхме в перфектно разбирателство.

— О, ще ми се да можех да го пояздя — каза тя.

Беше хубаво да видя Денис да се усмихва. В действителност не я бях виждала много като цяло напоследък, усмихната или иначе. След като съпругът й Ранди беше убит, Денис остана с мен и Боунс за няколко седмици. След това се върна обратно във Вирджиния, казвайки, че иска да се махне от всичко свръхестествено.

Не можех да я виня. Това, което уби Ранди беше свръхестествена атака — защо Денис да не иска да се отърве от тези, които й напомнят за това? След това тя се премести в Тексас преди два месеца, отбелязвайки, че това е единственият начин да се опитва да спре опитите на майка си да я урежда с други мъже.

Денис не беше готова още да излезе от траура. Там също не можех да я виня.

— Купър, друже, добре е да те имаме при нас — каза Боунс. — Остани при дамите, докато с Чарлз се оттеглим за момент. Сигурен съм, че Котенцето иска да чуе всичко, което се случва със стария й екип.