Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Оставете ме да се бия — провикнал се той, — не се намесвайте!

— Напротив, ще се намеся — рекъл кралят, защото виждам добре, че той ще те убие, ако те оставя!

— В този момент — отвърнал Мелеаган, аз имам надмощие и това е очевидно!

— Безполезно е да спорим, тъй като ситуацията е ясна. Сега нямаш друг избор, освен да се откажеш.

— Без съмнение имате право да ме лишите от моята битка, но аз ще направя всичко възможно да я получа тогава, когато мисля, че ще бъде зачетено моето право. Ще предупредя само Ланселот, че ако напусне бойното поле по този начин, може да се счита за победен.

Кралят дръпнал сина си настрана и му предложил да отложи битката при следните условия — на датата, която той избере, да се яви в двора на крал Артур и да предизвика Ланселот на двубой, който трябва да се проведе по-малко от година по-късно. Същевременно кралицата се заклела в реликвите, че ще се върне обратно с него, ако той победи Ланселот. Такова било споразумението, постигнато между Бодмагю и кралицата. Ланселот се заклел първи, а кралицата след него. Без да се бавят повече, отвели Ланселот в покоите на краля, за да му свалят доспехите. Ала сенешалът Ке бил твърде недоволен от този мир. Той предпочитал Ланселот да продължи битката докрай, вместо да я отлага при тези условия. Кралицата също била неудовлетворена, но вече била дала съгласието си на краля, преди да се съобрази с последствията. Прибрала се в покоите си, тъй като прекарвала дните си горе в залите на замъка, а нощите — долу, в една сводеста стая, която била добре защитена. Именно там нощувал и болният Ке.