Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Нямах предвид за какво си дошъл в Бостън, а защо си тук, в офиса ми.
— Ти си единственият човек, заради когото дойдох. Къде другаде трябва да съм?
— Сигурен съм, че ще можем да ти подсигурим временно кабинет или бюро с параван.
Портър поклати глава.
— Не е необходимо. Аз съм тук неофициално и ще работя от хотелската стая.
— Защо?
— Знаеш защо, Робърт. В това разследване участваме само ти и аз.
— И пак не разбирам защо. Имаме достатъчно ресурси да осигурим проследяване на всеки един участник в бандата. Само кажи и ще мобилизирам двайсет агенти. Можем да контролираме цялата схема.
— Няма да ни свърши работа. Ще е като да изпратиш армия от рибари в плитки води. Ще подплашим рибата. Но един или двама души с подходящата стръв — ето така планът ни ще проработи.
Хюит заобиколи бюрото и застана пред Портър.
— Седнал си ми на мястото.
Дребният мъж вдигна поглед към него. После стана, взе си стол от ъгъла и седна пред бюрото. Хюит зае мястото си.
— Имаше ли някакво друго развитие? — попита Портър.
— Не, не са открили нови улики. А при теб?
— Предложението ми се струва искрено. Снабдихме се и с веществени доказателства — парчета от боята. Те съвпадат. Като добавим и фотографиите, почти съм сигурен, че този път няма лъжа и измама.
— Мамка му. Сигурен ли си, че не искаш малко допълнителна помощ?
— Абсолютно. Двамата с теб бяхме в Бюрото и през осемдесетте, и през деветдесетте. Познаваме участниците по-добре от когото и да било друг. Аз имам всички необходими контакти в арт средите, за да следя и управлявам ситуацията от Вашингтон. Ако включим в операцията други агенти от Бюрото, само ще усложним нещата.
— Ами местните?
Портър изсумтя.
— Местната полиция ли? Шегуваш се. Те само ще ни създадат допълнителни проблеми. Знаеш ли каква борба за това на кого е подведомствен случаят ще се разрази?
Хюит взе една сувенирна бейзболна топка от бюрото. Ако някой друг седеше срещу него в момента, може би щеше да му метне топката и да провери реакцията му. Физическата активност му помагаше да мисли. Но Портър не изглеждаше да е от хората, които обичаха да мятат или да хващат бейзболни топки. Вместо това Хюит я подметна във въздуха и сам си я хвана.
— Ако Мърфи беше замесен, вероятността е голяма и Балик да е в играта. По онова време той беше дясната ръка на Уайти Бългър. Беше по-високо в йерархията от Мърфи. Да му сложим ли „опашка“?
Портър поклати глава.
— Дръж го под око, но не се приближавай твърде много. Може да е замесен, но може и да не е. Уайти би използвал някой друг, а и не бих заложил на тази версия.
— Който и да е бил в играта, сега е в сериозна опасност. През цялата си кариера в Бюрото не съм виждал подобно нещо, като това дето са сторили на Мърфи.
— Мърфи си получи заслуженото. Не ми пука колко души от своите ще убият, интересува ме само да открием картините.
— Наистина ли мислиш, че изкуството е по-важно от човешкия живот?
Портър се замисли.
— Не и което и да е изкуство. Но Вермеер и Рембранд със сигурност. Може би дори Флинк и Мане. Останалото обаче е без значение. Петте недовършени графики на Дега? Със сигурност не са безценни, дори по-скоро тривиални в сравнение с другите творби. Умът ми не го побира дори защо са отмъкнали бронзовия бокал от времето на династията Шан, а пък кражбата на наконечника на Наполеоновото знаме ми се струва напълно откачена. Това е една от най-големите загадки на обира. В много отношения ударът е бил перфектно изпълнен, но защо да си губят времето с тривиални предмети като тези? Да не говорим пък за това, което не са взели. Та те са били само на броени крачки от „Похищението на Европа“. Според много специалисти това е най-великата и най-скъпа творба от Ренесанса, която се намира на територията на Съединените щати. Щом са притежавали необходимите знания да открият Вермеер и Рембранд, не може да не са знаели за Тициан.
— Може би просто са имали късмет.
Портър се изсмя.
— Не е било късмет. Не и при толкова гладко проведена акция. Не и предвид колко години успяват да крият платната. Но има неща, които просто не се вписват в цялостната картина.
Хюит постави ръце в скута си и сплете пръсти. Де да можеше Портър да си тръгне сега. Не харесваше компанията му. В това дребно човече имаше нещо отблъскващо.