Адвокат за милиони [bg]

Излезе от „Старбъкс“ и тръгна по пешеходната зона, която ограждаше Сити Хол. Погледна към сградата и направи гримаса. Сградата на кметството на Бостън — Сити Хол — беше построена през шейсетте години на миналия век и се смяташе за един от най-известните образци на Бруталистката архитектурна школа, популярна по това време. Монументалната девететажна бетонна конструкция във формата на обърната пирамида се разполагаше върху разгърната площ от над трийсет декара. Беше хвалена от архитектите като постижение в политиката за създаване и контрол на градската урбанизирана среда. При една анкета, проведена сред историци и архитекти, тя получи шесто място сред най-великите сгради в американската история. За бостънци обаче мастодонтът беше като трън в окото. С топлината на мавзолей комплексът стърчеше над шедьоври на класическата архитектура като Фаньойл Хол и Куинси Маркет, разположени от другата страна на улицата.

Бостънският отдел на ФБР се помещаваше във федералната сграда „Джон Ф. Кенеди“, точно до Сити Хол. Беше с нищо незабележима бетонна конструкция в сърцето на Правителствения център, близо до задната част на Бийкън Хил.

Хюит показа значката си на пазача, застанал до детекторите за метал, и премина във фоайето. Взе асансьора до осмия етаж, мина през застланите със сив мокет коридори, покрай лабиринт от заградени с паравани бюра на отегчени чиновници, чиято единствена цел беше да отметнат поредния си работен ден на държавна заплата, и влезе в кабинета си. Кабинетът беше тесен по стандартите на голяма част от състудентите му по право, които в момента печелеха милиони като адвокати на крупни корпорации и работеха в огромни стъклени кули-небостъргачи. Мебелировката се състоеше от бюро с ламинирана повърхност — имитация на дърво, и стоманеносиви шкафове. Въпреки това той се чувстваше комфортно тук. Той принадлежеше на това място.

Окачи палтото си на закачалката зад вратата и тогава с изненада чу нечий глас иззад бюрото си:

— Робърт?

Хюит се извъртя рязко и ръката му неволно се стрелна към кобура на бедрото.

— Няма нужда да стреляш, Робърт. Аз съм от добрите. — Гласът принадлежеше на Ангъс Портър, специален агент, оглавяващ програмата на ФБР срещу кражбите на произведения на изкуството.

— Портър. — Хюит въздъхна облекчено. — Какво, по дяволите, правиш тук? — Запита се как така беше влязъл в кабинета си, без да забележи седналия на бюрото му мъж. От друга страна, това беше Портър. Едва ли беше по-висок от метър и шейсет и тежеше не повече от шейсет — шейсет и пет килограма с мокри дрехи. Имаше рядка руса коса, покриваща бледата кожа на малкото му теме. Кожата беше силно опъната и леко лъщеше на светлината. Видът и поведението му говореха за разглезен човек, който никога не е имал проблеми с парите.

— Нали ти казах по телефона, че заминавам за Бостън — отвърна Портър с усмивка. Зъбите му бяха избелени и светеха повече и от колосаната яка на ушитата по поръчка риза.