Адвокат за милиони [bg]

Никога не беше мислил, че ще стане престъпник. Но работа за рибари не се намираше лесно, особено за моряк, който е работил на потънал кораб. Никой не го обвиняваше в нещо, но това нямаше особено значение. Моряците са суеверни и според тях Балик щеше да им донесе нещастие.

Останал без работа, без никакви приятели или семейство, на които да сподели или да се оплаче, след като навърши двайсет, последващите му години преминаха в лутане без цел и посока. Той беше едър — не висок, но набит, със здрави кости, с мускулесто тяло. Намери си работа като охрана в един от баровете, придобили лоша слава. Там се събираха някои от авторитетите на подземния свят на Бостън. Не след дълго някои от тях забелязаха какъв огромен потенциал крие този младеж, който не се бои от нищо.

Балик беше идеалното попълнение за престъпния свят.

Той изпитваше омраза към другите човешки създания, което му позволяваше да прекрачва чертата на допустимата жестокост до степен, която дори някои от колегите му намираха обезпокоителна. Живееше ден за ден, без да го е грижа колко дълъг или колко охолен ще е животът му. В резултат на това през осемдесетте и деветдесетте години успя да се издигне в средите на бостънската престъпност, но не поради някаква силна амбиция, а поради бруталната си ефективност и безразличие. Само след пет години той вече беше собственик на бара, в който беше започнал като охрана. Говореше се, че бившият му шеф лежи погребан под паркинга зад бара.

Барът беше единственият що-годе законен бизнес на Балик. Но в представите му перлата в короната на неговата миниимперия беше рибарската колиба на брега на океана, в южния край на Бостън, на броени километри северно от Куинси. Това беше единственото място, което не му беше безразлично и където той прекарваше повечето си време. Не беше нищо особено — малка двуетажна постройка, която сякаш всеки момент щеше да се срути и да бъде отнесена от водите на Залива на Куинси.

Балик седеше на евтин сгъваем алуминиев стол пред къщата и наблюдаваше ставащото на пирса, когато Фин и Козловски пристигнаха. Мъжът идеално се вписваше в тази атмосфера и сякаш не би могъл да вирее никъде другаде. Наближаваше шейсетте, имаше голяма закръглена глава и сплъстена побеляла коса. Моряшката брада образуваше идеален овал от едното до другото ухо и като че очите му бяха единствените части на лицето му, които не бяха в покой. По протежението на намиращия се наблизо пирс бяха завързани множество лодки, някои от които вече разтоварваха своя улов на следобедното слънце. Неколцина от купувачите наблюдаваха процеса на разтоварването, пресмятайки количествата риба и съответно изкупните цени, които трябва да заплатят.