Без светлина [bg]

12.

Грейвър беше запазил две страни от живота на Тислър за самия себе си: личното му досие и материалите на неговите сътрудници. Започна личното му, досие от самото начало.

След завършването на полицейската академия Тислър беше прекарал две години като патрулен полицай и после бе започнал неотстъпно да минава през всеки от четирите следствени отдела: „Обири“, „Борба с пороците“, „Автомобилни кражби“ и съвсем за кратко при „Наркотиците“. На два пъти се бе явявал на изпит за свободното място на сержант, но оценките му не се бяха оказали достатъчно високи, за да се издигне. Неговото проучване при постъпването му в Отдела по криминалното разузнаване беше рутинно и в общи линии отразяваше оценката на Бъртъл, че Тислър е бил дисциплиниран човек. Сведенията за финансовото му състояние бяха безукорни. Имаше малко парични задължения: за кола, някои домакински уреди и полица за нова къща, която беше едва от три години. Правеше впечатление, че оценките за професионалната му дейност не бяха особено високи, дори през първите няколко години в ОКР.

Но преди осемнайсет месеца той като че ли бе намерил своето призвание като детектив в криминалното разузнаване и бе разработил две обстойни и сложни операции, които след успешни съвместни действия с федералните власти бяха довели до повече от дузина големи арести. Текущото разследване на Селдън беше още една операция, обещаваща му да улови няколко значителни играчи. Бъртъл беше аналитикът и при трите разследвания.

Грейвър протегна ръка към кутията, в която бяха копирани на дискети сведенията на Тислър. Имаше десет детектива при „Организираната престъпност“ и всеки от тях се занимаваше с осем до десет обекта. Бяха прекалено много, за да може Грейвър да ги помни. Той завъртя стола си към компютъра и вложи първата дискета. Следващите два часа и половина, прекъсвайки само за чаши прясно кафе, той се бе задълбочил в историята на първия голям успех на Тислър.