Господарят на дъжда [bg]

Автор: Bradby Tom
Год: 2004
Язык: болгарский
Год: Ера
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.

Перейти на страницу:

— Какви други методи използва?

Марецки се намръщи, сякаш разтревожен, че младежът не е схванал съвета му.

— Накарай Капризи да ти разкаже за Слъгър. Но защо такъв умен, амбициозен младеж с добри връзки (доколкото чувам) като теб се е загрижил толкова за една руска проститутка?

Фийлд се изправи.

— Правиш се на благороден рицар, нали?

— Никой не е неуязвим, Марецки.

— Това доказва колко си заблуден.

10.

Когато Фийлд и Капризи слизаха от колата пред „Щастливи времена“, няколко слънчеви лъча проникнаха през облачния покров и обагриха в златисто каменната фасада. Сградата имаше широко каменно стълбище с цветни алеи от двете страни. Дърветата бяха отрупани с цветове, земята бе обсипана с розови листчета, събрани от вятъра на по-закътаните места.

В асансьора Капризи се погледна в огледалото и приглади косата си. Бяха само двамата — според американеца Чен се опитваше да установи самоличността на похитителите на портиера.

Наташа Медведева явно ги очакваше, защото беше облечена с дълга пола на цветенца и обикновена бяла блуза и веднага ги пусна да влязат. Тя съсредоточи вниманието си върху Капризи. Изглеждаше променена — не беше толкова устата и наперена.

— Нещо за пиене? — предложи.

— Вода, моля.

Тя се обърна към Фийлд и той поклати глава.

Наташа отиде в кухнята и донесе чаша вода на Капризи.

— Бяхте ли приятелки с Лена Орлова? — попита той.

— Да.

— Колко близки?

— В какъв смисъл?

— И двете сте рускини. Познавахте ли се преди идването ви в Шанхай?

— Учили сме заедно в Казан. Бащите ни бяха приятели.

Капризи извади бележника си и един молив.

— Лена има ли роднини в Шанхай?

— Не, повечето й близки бяха убити.

Тя сведе очи към краката си, обути с изрязани сандали, и ги кръстоса; гладкият й прасец се подаде под полата.

— Да сте видели или чули някой да влиза в апартамента й в нощта на убийството?

— Не бях вкъщи.

— Цяла нощ ли?

— Горе-долу.

— По кое време излязохте?

Тя се замисли:

— Около единайсет.

— И не сте чули никой да се качва с асансьора?

— Не.

— Не се ли отбихте у нея, преди да излезете?

Наташа поклати глава.

— Къде бяхте?

— В „Маджестик“.

— Кога за последно я видяхте жива?

— Следобеда. — Наташа отметна косата си от очите. — Бях на разходка и когато се върнах, Лена се прибираше от пазар. Беше пазарувала на нанкинското шосе.

— Как изглеждаше?

— Нормално.

— Просто нормално?

— Какво очаквате, детективе? Животът й не беше много розов.

Кафявите очи на Наташа гневно проблеснаха.

— Прибрала се е в апартамента си, а вие във вашия и не сте чули нищо, преди да излезете вечерта?

— Да.

— Ами когато се прибирахте през нощта? По кое време беше?

— Между три и четири часа. Не помня точно.

— Сама ли бяхте?

Тя го изгледа подозрително.

— Да.

Фийлд извади цигара и запали. Жената и другият детектив сякаш не го забелязваха.

— Не видяхте ли нещо необичайно? — попита Капризи.

— Бях уморена, господин полицай. Направо си легнах.

— Не видяхте ли някого да влиза или да излиза от апартамента й?

— Не.

— Не чухте ли нещо отвътре?

Тя поклати глава.

— И сутринта отидохте за мляко, така ли?

— Да.

Фийлд наблюдаваше Капризи, който си водеше записки. Моливът бе толкова дебел, че не беше възможно да пише четливо дори да бе свикнал. Капризи пишеше по-грозно от всеки, когото Фийлд познаваше.

Американецът захапа молива като цигара.

— Лена имаше ли постоянен приятел, госпожице Медведева?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?