Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 163
Перейти на страницу:

Вече казах, че ние двамата с часове прекарвахме по дърветата, но не с полезна цел, както правят обикновено момчетата, които се качват само да търсят плодове или гнезда на птичета, а заради удоволствието да достигаме трудни и сложни издатини по стеблото, да се катерим все по-високо, да намираме удобни места, където да си почиваме, да гледаме света отгоре, да си правим шеги и да подвикваме на оня, който минава отдолу. Реших, че е твърде естествено първото хрумване на Козимо при несправедливото озлобление, насочено против него, да е изкачването по дъба, добре познатото ни дърво. То протягаше клони до прозореца на трапезарията. Там Козимо щеше да изложи пред погледа на цялата фамилия своето презрително и обидено държание.

— Vorsicht! Vorsicht![5] Сега ще падне, бедният! — извика разтревожена майка ни, която нямаше нищо против да ни види в атака под оръдеен обстрел, но в същото време трепереше при всяка наша лудория.

Козимо се качи чак до разклонението на един грамаден клон, където можеше да се настани удобно. Седна там, спусна крака и скръсти ръце, като сложи длани под мишниците. Застина с хлътнала между раменете глава и нахлупена над очите шапка.

Баща ни се надвеси над перваза.

— Когато се умориш да седиш там, ще промениш намеренията си — извика му той.

— Никога няма да си променя намеренията! — каза брат ми от клона.

— Ще ти дам да разбереш, само слез!

— А пък аз вече никога няма да сляза!

И удържа на думата си.

II

Козимо беше на дъба. Клоните се преплитаха — високи мостове над земята. Духаше лек ветрец, имаше слънце. Слънцето грееше между листата и за да видим Козимо, ние трябваше да си засенчваме очите с длан. Козимо гледаше света от дървото: всичко, което се виждаше отгоре, бе различно и това беше вече удоволствие. Алеята имаше съвсем друг вид, също и лехите, хортензиите, камелиите, желязната масичка, на която се пиеше кафе в градината. По-нататък короните на дърветата се сгъстяваха и зеленчуковите градини се спускаха терасовидно, укрепени с каменни зидове. Възвишението се зеленееше от маслинови дървета, а в обратна посока селището Омброза показваше своите покриви от избелели керемиди и плочи. Сред тях никнеха мачтите на корабите — далече долу беше пристанището. В дъното се разстилаше морето, издигаше се до хоризонта и някъде там минаваше лек платноход.

Ето че след кафето баронът и Генералшата тръгнаха из градината. Съзерцаваха един розов храст, опитваха се да не обръщат внимание на Козимо. Подаваха си ръка, но после веднага се пускаха, за да спорят и жестикулират. Отидох под дъба, разбира се, като се преструвах, че си играя, но всъщност се опитвах да привлека вниманието на Козимо. Той обаче още ми беше обиден и продължи да седи горе и да гледа надалече. Оставих играта и се свих зад една пейка, за да продължа да го наблюдавам, без да ме вижда.

Брат ми стоеше като на наблюдателница. Виждаше всичко и това не му струваше никакво усилие. Между лимоновите дръвчета мина жена с кошница. По стръмнината се изкачи мулетар, който следваше мулето отблизо. Не се видяха: при шума на подкованите копита жената се обърна и се надвеси над пътя, но закъсня. Тогава започна да пее, но мулетарят вече минаваше завоя, ослуша се, изплющя с камшика и подвикна на мулето. Хаа! И това беше всичко. Козимо наблюдаваше и жената, и мулетаря едновременно.

По алеята мина абат Фошлафльор с отворен молитвеник. Козимо взе нещо от клона и го хвърли към главата му. Не разбрах какво беше, дали паяк или парче кора, но не го умери. С шпагата си Козимо започна да бърка в една хралупа на стеблото. От там излезе разярена оса, той я прогони, размахвайки шпагата си, и с поглед проследи полета й чак до една леха с тикви, където тя се спотаи. Забързан както винаги, рицарят адвокат излезе от къщи, мина по стълбите за градината и се изгуби между редовете на лозето. За да види накъде отива, Козимо се изкачи на по-висок клон. Там между листата се чу пърхане. Излетя кос, Козимо се изненада, защото беше стоял горе дълго време и не беше го забелязал. Започна да се взира срещу слънцето дали няма други. Нямаше.

вернуться

5

Vorsicht! Vorsicht! (Нем.) — Внимателно! Внимателно! — Б. пр.

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)