Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Навярно Уил разчиташе леките промени по натиска на ръцете ми върху кожата му; може би просто бе по-чувс-
твителен към настроенията на околните. Но отвори очи и видях, че гледа в моите.
Последва кратка пауза, след което той произнесе с непроменено лице:
- Не ми казвай, че си ми обръснала веждите. - Само едната - успокоих го. Изплакнах острието с надеждата, че червенината ще е изчезнала от лицето ми, когато се обърна. - Така- промърморих накрая. - Достатъчно ли ти беше?Мисля, че Нейтън ще дойде скоро.
- А косата ми? - попита той.
- Наистина ли искаш да я подстрижа?
- Щом си започнала. - Мислех, че ми нямаш доверие.
Той сви рамене,доколкото му бе възможно. Едва забе-лежимо помръдване.
- Не е висока цена, ако така ще спреш да мрънкаш сед-. мица-две.
- Божичко, майка ти ще е очарована!- възклихнах докато бършех едно забравено петно от пяната за бръсне-не.
- Но ние няма да допуснем това да ни спре, нали?
Подстригах го в дневната. Запалих огъня, сложихме филм във видеото - американски трилър - и аз увих хавли-ена кърпа около раменете му. Бях предупредила Уил,че съм изгубила тренинг, но му казах, че едва ли ще изглежда по-зле от сега.
- Благодаря ти - бе промърморил той иронично. Залових се за работа, като оставях косата му да се плъз-
га между пръстите ми и се мъчех да си припомня научено-то във фризьорския салон. Уил, загледан във филма, имаше отпуснат и почти доволен вид. От време на време ми каз-ваше нещо за филма — къде още е играл главният герой, кога го е гледал за първи път — и аз хъмках заинтригувана, за да покажа, че го слушам (както правех, когато Томас ми показваше играчките си), макар че цялото ми внимание бе насочено към косата му - боях се да не оплескам работата. Най-после свалих по-голямата част и минах пред Уил,за
да видя как изглежда.
- Е? - Той натисна паузата на дивидито.
Изправих се.
- Не знам дали ми харесваш с толкова открито лице.
Малко е изнервящо.
- Усещам хлад - отбеляза той, докато, въртеше глава наляво-надясно, сякаш да установи как точно се чувства.
- Чакай малко - казах аз. - Ще донеса две огледала.Така ще можеш да се видиш по-добре. Само не мърдай.Има още малко за довършване. Някое и друго ухо за клъцване.
Бях в банята и ровех в чекмеджетата за малко огледало, когато чух отварянето на вратата; два броя забързани стъп-ки и гласа на госпожа Трейнър - възбуден, разтревожен:
- Джорджина, моля те, недей.
Вратата на дневната се отвори рязко. Взех огледалото и хукнах натам. Не исках да видят, че отново липсвам. Госпожа Трейнър бе застанала на вратата на дневната, закрила уста с ръце, явно свидетелка на невиждана конфронтация.
- Не съм срещала по-голям егоист от теб! - викаше млада жена. - Не мога да повярвам, Уил. И преди беше егоист, а сега нямаш равен.
- Джорджина! - Госпожа Трейнър ме погледна за миг, когато се появих. — Моля те, спри!
Заобиколих я и влязох в стаята. Уил, с хавлия на раменете и кичури мека кестенява коса, нападали около количката, се бе обърнал към една млада жена. Дългата й тъмна коса беше прибрана небрежно на тила. Имаше тен и носеше скъпи джинси и велурени ботуши. Чертите й бяха красиви и правилни, както тези на Алиша, изумително белите й зъби напомняха реклама за паста за зъби. Не можех да не ги видя, защото тя продължаваше да съска е изкривено от гняв лице:
- Не мога да повярвам. Не мога да повярвам, че дори си го мислиш. Какво си въобразяваш, че…
- Моля те, Джорджина! - Госпожа Трейнър повиши рязко тон.-Сега не е моментът.
Уил се взираше право напред в някаква невидима точка, с безизразно лице.
- Хммм…Уил? Имаш ли нужда от нещо? - попитах тихо.
- Вие коя сте?- Жената се обърна рязко.И тогава видях, че очите й са пълни със сълзи.
- Джорджина - намеси се Уил, - запознай се с Луиза Кларк , моята компаньонка и невероятно изобретателна фризьорка.Луиза, запознай се със сестра ми - Джорджина.
Летяла е чак от Австралия, за да ми се накара. - Чудесно знаеш за какво говоря - озъби се Джорджи-
на. - Мама ми казва всичко. Никой не помръдна.
- Да изляза ли? - попитах аз.
- Добра идея. - Госпожа Трейнър стискаше облегалка-
та на дивана, кокалчетата на пръстите й бяха побелели. Изнизах се от стаята.
- Всъщност, Луиза, може би сега е моментът да изле-, зеш в обедна почивка.
Значи, пак щях да седя под навеса на автобусната спир-ка. Взех си сандвичите от кухнята, навлякох палтото и поех по пътеката отзад. Докато излизах, чух как гласът на Джорджина Трейнър се извиси:
- Хрумвало ли ти е изобщо, че това не засяга само и единствено теб, Уил?