И за Америка като за Америка
- Автор: Семов Марко
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Пейо К. Яворов»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «И за Америка като за Америка». Краткое содержание книги:
— Приятел от България — каза небрежно Стив и кимна към мен.
Браво, запомнил е откъде съм. Сватът подава ръка:
— Ай ем Питър…
От вътрешността на навеса се обажда синът на Стив. Той ме вика при него…
Влизам под навеса и оглеждам конете. Питър върви до мене и с гордост ги потупва, като ми казва имената на всеки от тях… Ето нещо, което не съм виждал досега. Кон, легнал на земята, както лежат кравите и биволите. И четирите му крака са бинтовани, изпод бинта влажнее някаква мазилка.
— Втори ден лежи — казва синът на Стив. — Толкова е уморен! Спечели първото място преди два дни в Чикаго… Десет хиляди долара… — И той се навежда и го потупва. Животното гледа умно и питащо… — Преуморен е. В Америка, първото място никога не е шега.
— А как отивате до Чикаго оттук — това са петстотин мили, ако не и отгоре, само на едната страна?
— Понякога със самолет — казва Питър, като премества тежестта на тялото си от единия крак на другия, — понякога с камион. Десет часа е пътят…
Гледам ги, слушам ги тия, както изглежда, не особено богати хора, обичащи животните, обичащи работата, обичащи живота такъв, какъвто е той в Америка — пълен с труд, с коректност, с добронамереност… И пак ме налитат въпроси. Защо имаме само едно-две стопанства за отглеждане на тези толкова скъпи коне? Защо не внесем от тия най-добри породи? Защо не се хванаха повече хора вместо в Кремиковци, където цялата ни държава се продъни, да се бяхме заели коне да гледаме… Ала това са вече въпроси за вчера. Няма на кого да ги задам. Както се видя, в България до вчера всички бяха безпогрешни, днес всички са невинни…
На стотина метра оттук са кобилите с малките жребчета. Двайсет ергенашчета бяха отделени в друга сграда. С немирните си копита са разбили земята и е кално. Синът на Стив обува ботуши и влиза в оградата, за да подгони ергенашчетата. Да ми напълни окото иска момчето. Питър е отстъпил крачка назад, разтворил е крака, за да ми покаже колко стабилно може да се стои на американска земя, и пак е стиснал с два пръста цигарата. Ергенашчетата навирват опашки, сурват се на една страна, после на друга. Нито имат какво още да си правят лудостта, нито знаят как…
Една кобила ще се жреби тая нощ. Идвал тази сутрин ветеринарен лекар. Бременността е нормална, вимето е паднало, нощес трябва да се чака раждането.
— Няма да се спи — казва Питър и клати глава. И аз си спомням какви вълнения настъпваха в нашата къща, когато наближеше да се тели биволицата… Дни наред преживявания.
— Ще спим, ще спим — казва синът на Стив. — Тоя чарк ще ни обади каквото трябва… — Към хиър (Ела тук) — казва ми той и ме вика с ръка.
Кобилата е доста наедряла и диша тежко.
— Когато се жреби кобилата — казва той, — тя навежда главата си ниско. Довечера ще я докараме ето тук — и той ми показва малка котурка. — Ще й вържем главата до този кол… А това е чаркът. — И той показва ламаринен съд. — Щом кобилата започне да се жреби, тя ще наведе главата по-ниско, ще натисне тази мембрана с муцуната си и при нас в къщи ще започне да звъни. Тогава ще викаме лекаря…
Младият фермер е особено горд, че е успял да си достави този чарк, доволен е и тъстът му, че зетят така бързо и с мерак подхваща работата във фермата.
Няма ли за вас дискотеки и кръчми, ами тъй сте се хванали с тая работа!…
Оглеждам се дали някой не чу балканските вълнения на душата ми…
Над равната прерия пада лека и топла вечер. Тук-там по пътя минаваме край ниски едноетажни и продълговати къщи. Те са на хората, които работят по фермите. Пред къщите — коли. Никъде огради, никъде дувар, никъде табела «Забранено е»…
— Тук имало ли е някога кражби? — пак приближавам до нашите географски ширини разговора аз.
Когато ще отговаря на такъв въпрос, Стив става неочаквано сериозен.
— Какво говорите, сър?… — Изумлението му от въпроса ми е повече от очевидно. — Откак се помня, за кражба не се е чувало в тази «ериа»…
— И у нас е така — казвам. И разбирам, че съм се пренесъл в трихилядната година.
Пристигаме в дома на Евънс. Настроението на Стив и Джейн е повече от добро. Обходили сме днес много места, срещнали сме се с много хора, свършили сме и работа… Колко хубаво е у дома — говорят и очите, и ръцете, и движенията на тези хора…