И за Америка като за Америка
- Автор: Семов Марко
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Пейо К. Яворов»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «И за Америка като за Америка». Краткое содержание книги:
Евънсовата къща е далеч от най-близката друга къща — на петнайсетина мили. Всъщност точно там живее един от синовете му, който заедно с бащата на жена си има ферма за състезателни коне. На двайсет и пет мили има малко селище от други десетина къщи — леко построени — това са всъщност магазините, които обслужват работещите в околните ферми.
Скоростта по пътищата тук е 45 мили. Както е и навсякъде в Америка, където има ограничение — то се спазва. Съклет ме хваща, като гледам този широк, безлюден път и тази мощна и луда кола. Иде ми да седна зад това лъскаво кормило, пък ще видиш ти правилник… И като гледам, ни КАТ има, ни доброволен сътрудник…
Стив не помръдва и милиметър повече от указанието. Тъй и де последния си час в Америка не разбрах за какво са им на Американците толкова мощни коли, след като и този супер шевролет, и една социалистическа запорожка да имаш — все за едно и също време ще стигнеш, закъдето си тръгнал.
Като изключим пътищата, които си правят сами тежките машини, с които се работи във фермите, всички други пътища, свързващи дори и най-малката керемида с големия свят, са асфалтови. Асфалтът е равен, трапчинка по него с лупа не можеш да намериш. Равна е и земята, докъдето стига око — все едно се вижда. Тук-там дървета, тук-там — постройка, и оттам нататък — пак равно…
— Оттук започват моите земи — казва ми по едно време Стив и спира, за да слезем. — Осемстотин декара. Докато бяха при мен момчетата — работехме ги само ние. Сега държа двама работници. Единия го бива, ала другият не обича машините. — Стив стъпи на земята си, изправи се, въздъхна и с някакво свое вътрешно озарение вдигна поглед. Докъдето стигат очите — все негово… Сила, каква сила е то! Беше го познал Захари Стоянов това човешко копнение, което дава най-много душа на човека — «Малко да е, мое да е»… А това наоколо беше негово, без да е малко…
— Ти, Стив, богат фермер ли си? Осемстотин декара земя много или малко са?
Стив ме поглежда, мисли сериозно и сериозно отвръща:
— Среден. Но толкова земя ми стига. — Той се навежда и гребва от земята. Стиска я, разтрива я, после отваря шепата си и пак я разглежда. — От мен да го знаеш, по-хубава земя на този свят от тази няма! — Пуска шепата пръст и я гледа как пада. Леко си отърсва ръцете една о друга — той знае, че тази земя не може да го изцапа.
Скоро стигаме големите хангари. Тук са машините му. Какво чудовище е една от тях! Голяма е колкото нашенска плевня. Стив започва да се качва към кормилото и това му отнема доста време. Когато е вече в кабината, той отваря и другата врата и ми казва да се кача. Пъшкам по стълбите и едва го чувам, като ми говори.
— Тази машина върши осем операции — и ми ги изрежда. Висока, кокалеста, машината още мирише на боя. — Няма и година, откак съм я купил — Стив се надвиква с ехото на собствения си глас в голямото хале. — Двеста хиляди долара съм броил. Ама пък е машина…
Той слага ръка най-бащински ту тук, ту там по металните части и го прави със същата обич, както одеве държеше шепата земя. Гледам зверилището, само гумите му са два пъти по-високи от мене, докато се изкатери до втората седалка, на един по-страхлив човек от височината може да му се завие свят… В кабината има телефон. Поглеждам телефона, поглеждам Стив.
— Джу ноу, с тоя телефон говоря с моите «брокери» (комисионери) в Ню Йорк и Чикаго. Аз си ора или сея, те следят курса и ми съобщават — толкова е курсът, казват, вдигайте цената, отвръщам. Оттук мога да говоря с цял свят. Искаш ли да се обадим на твоите хора в… в — как беше… Унгария…
— България — поправям го, без да разбера от реакцията му дали поправката ми имаше смисъл…
— Много пари ми струва този телефон, джу ноу. Но и много работа ми върши.
Да беше само телефонът… Да кажа, че кабината на тази машина беше една цяла електронна зала, няма да е в никакъв случай пресилено. Образованието на Стив, както сам той се изрази, беше «лимитейтед» (ограничено). А как се оправяше с тази супертехника?…
Когато машината навлезе в нивите му, компютрите казват всичко, което може да каже една най-модерна лаборатория за една почва. Колко е влагата, на каква дълбочина, колко и какъв е съставът й, най-подходящо ли е времето за посяване на царевицата, какъв е съставът на солите, минералите, основите, киселините.
То се знае, не пропускам случая да задам моя глупав въпрос: