И за Америка като за Америка
- Автор: Семов Марко
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Пейо К. Яворов»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «И за Америка като за Америка». Краткое содержание книги:
В земята на Америка са вкопани много човешки богатства. И мисля, че нищо не може да ги изкорени от нея. И слава богу…
Преди да паркираме колата, пак се сещам за онези интересни хора — въздържателите омиш, които Стив обеща да ми покаже… Десетина хиляди души били в цяла Америка. Ала живеят само тук, по тези земи.
— А, омиш — казва Стив и се усмихва добродушно. — И утре е ден… Америка не може да се види наведнъж…
… Със седемте булки още поприказвахме за България. Мобилизирах всичките си речникови запаси и всичката си фантазия да им нарисувам една държава, каквато никога не е имало и никога няма да има навярно на тези географски ширини между Черно море и Югославия. Давах си сметка, че изпълнявам една най-родолюбива задача…
— Много се радвам, че имате такъв народ и такава младеж — казва домакинята… Ето защо искам да включа и вашата младеж в нашето екологично движение…
— От Европа — продължава тя — участват поляци, чехи, германци, французи. Нямаме само българи и албанци…
— Какво е вашето движеше — питам…
— Движение за екологическа защита… — Тя скача пъргаво и леко, отива й усмивката на тази жена, както, впрочем, отива на всички американци. И аз, ща не ща, пак ще се отдалеча за малко от екологията.
В Америка не е възможно да разговаряш с човек и той да не ти се усмихва. Ако видиш двама американци да разговарят и да не се усмихват, това е сигурен знак, че всеки момент ще се сбият. Това закон ли е, по рождение ли са такива, полицията ги задължава — не зная. Намръщен американец не видях, американец да се задавя от смях — също… Мярка и очарование във всяка усмивка. Даже попитах:
— Абе у вас, американците, да не би в училище да е въведен предмет по усмихване…
Поглед, недоумение…
— Ами никъде по света хората не се усмихват толкова много, колкото тук, в Америка. Това — казвам — никой европеец няма да го повярва, ако му го кажа…
Какво могат на такива приказка да отвърнат американците, освен отново да се усмихнат. И този път с основание. И видях колко хубаво нещо била усмивката. Особено в магазин като влезеш, в банка като идеш, в автобус или в такси като се качиш! Това е друга от най-превратните представи, които сме имали ние за онзи далечен материк…
… Домакинята се върна и незабавно ми връчи съответната литература по въпроса за екологията. Както, междувпрочем, винаги правят американците. Да не смееш да попиташ нещо. Незабавно те отрупват с всевъзможни писания по въпроса. Във всеки голям магазин, банка, билдинг, библиотека, музей до вратата има карта, която или портиерът ти подава, или е сложена така, че да ти извади очите, ако нещо си разсеян. На нея са описани етажите, помещенията, службите, вместо да питаш и да разпитваш и да губиш времето на другите, хващай и чети…
— Ще чета — казвам на домакинята — в хотела. Вие просто ми разкажете какво мога да направя аз за вашето движение…
— Това е международно движение, което се зароди тук. Всяка страна си има свой център, обменяме информация как те се борят (както виждате, и в Америка се борят) за опазване на чистотата на въздуха, реките, земята… Организираме проверки… Държим будна обществената съвест в която и да било страна… Бяхме в началото няколко души доброволци. Сега в нашето движение участват над пет хиляди интелектуалци, предимно студенти, от цял свят… Вие нали имате студенти — пита ме тя… Кимам утвърдително… — Ето, тях трябва да запалите… Нека ми пишат, аз ще им отговоря, така ще започнем. Ще ги включим в екологичното спасение на света…
— Но какво могат да направят едни български студенти.
— Много — казва тя. — Всичко…
Тая жена хабер няма от нашите балкански нрави. Абе това да не ти е Америка… У нас има поговорка, по-стара и от Америка: «Кучето си лае, керванът си върви…» А тая оптимистка продължава:
— Вашите студенти ще правят проверки на водата, въздуха и ще ни изпращат информация… Кое правителство ще си затвори очите, когато знае, че истината за бездействието му ще срещне неодобрението на целия останал свят… О, господине, нашето движение е много силно. И ще е жалко, ако само България и Албания останат извън него…
Пак България, пак Албания! Доскоро там притурваха и Румъния… Сега я преместиха в друга група и само ние двечките с Албания вече си правим дружинка в групата, за която светът не пази най-топлите си чувства…
Като се върнах в България, позвъних в «Екогласност» и разказах за интереса на американската «Екогласност» към включването на българи в нея. От другата страна ми отговориха:
— О, че ние сме много известни в Америка…