Проклетата кауза

— Да. Може да се направи за минути.

— Значи някой може да ги е чел, докато ги е изтривал — казах.

— Да, много хора правят така. Имаме нужда от още хартия за принтера. Чакай, ще открадна малко от факса.

— Като говорим за това — казах, — можем ли да получим някакви сведения от факса?

— Разбира се.

Луси изкара списък с факсови съобщения и телефонни номера, които реших да проверя по-късно. Поне научихме със сигурност, че по времето, когато Едингс е умрял, някой е проникнал в компютъра му и е изтрил всичките му файлове. Луси ни обясни, че който и да го е извършил, не е бил особено наясно с работата си, защото един компютърен специалист би премахнал и поддиректорията, за да направи безполезни командите за възстановяване.

— Това е безсмислено — казах. — Смятам, че всеки писател би трябвало да подсигури работата си, а очевидно.

Едингс не е бил небрежен. Какво е положението със сейфа с оръжията? — обърнах се към Марино. — Там имаше ли някакви дискети?

— Не.

— Това не означава, че някой не е проникнал и в него.

— Ако е така, значи са знаели комбинацията на сейфа и кода на алармата.

— Номерата едни и същи ли са? — запитах.

— Да. Навсякъде е използвал рождената си дата.

— А ти откъде разбра това?

— От майка му.

— Ами ключовете му? — попитах. — При трупа не е имало ключове, а той е имал нужда от тях, за да подкара колата си.

— Роше твърди, че не е имало ключове — поправи ме Марино.

Замислих се върху думите му и реших, че тази липса наистина е доста странна.

Уесли наблюдаваше страниците от възстановените файлове, които излизаха от принтера.

— Всичките приличат на вестникарски материали — каза той.

— Публикувани? — запитах.

— Вероятно. Някои от тях изглеждат доста стари. Например самолетът, който се разби в Белия Дом. Самоубийството на Винс Фостър.

— Може би Едингс просто е разчиствал ненужното — предположи Луси.

— А, ето — каза Марино, загледан в някакъв банков документ. — На десети декември в сметката му са постъпили три хиляди долара.

Той отвори друг плик и продължи:

— Същото е и за ноември.

Това се отнасяше и за октомври и за останалата част от годината, а според другите данни Едингс определено е имал нужда от допълнителни доходи. Ипотеката върху къщата му беше хиляда долара на месец, сметките за кредитните му карти също толкова, а годишната му заплата бе едва четиридесет и пет хиляди.

— Мамка му. С всичките тези допълнителни мангизи той е имал около осемдесет бона годишно — каза Марино.

— Не е зле.

Уесли остави принтера, приближи се към мен и постави лист в ръката ми.

— Некрологът на Дуейн Шапиро — каза той. — «Вашингтон Пост», шестнадесети октомври миналата година.

Статията беше съвсем кратка и просто съобщаваше, че Дуейн Шапиро е работил като монтьор в сервиз на «Форд» във Вашингтон и е бил застрелян при опит да откраднат колата му, когато се прибирал у дома от бара късно през нощта. Споменатите в некролога роднини не живееха близо до Вирджиния, а за «Новите ционисти» нямаше и дума.