Проклетата кауза

— Важно е и ти наистина постъпи правилно — казах. — Един човек е мъртъв. А аз не само вярвам, че е бил убит, но и смятам, че вероятно е бил замесен в нещо голямо и зловещо. Не мисля, че е изтрил компютърните си файлове и е изхвърлил резервните дискети. Това би означавало, че той е очаквал смъртта си.

— Да, определено би навело на мисълта за самоубийство.

— Този случай не е самоубийство.

Спогледахме се в тъмнината.

— Смятам, че някой е проникнал в къщата в нощта на смъртта му.

— Някой, когото е познавал.

— Или някой, който е познавал негов близък. Като колега, приятел или друг важен за него човек. Що се отнася до ключовете, използвани за влизане в къщата, то неговите липсват.

— Мислиш, че това има нещо общо с «Новите ционисти» — отсъди Уесли, който започваше да омеква.

— Страхувам се, да. А и някой се опитва да ме прогони.

— Полицията в Чесапийк.

— Може би не целият отдел — казах. — Вероятно само Роше.

— Ако това, което казваш, е вярно, той е доста повърхностен. Външен слой, прекалено отдалечен от сърцевината. Подозирам, че интересът му към теб е съвсем отделно нещо.

— Единственият му интерес е да заплашва и да грубиянства — казах. — Следователно подозирам, че е свързан със задачата му.

Уесли замълча и се загледа през прозореца. За момент си позволих да се отпусна и се вторачих в него. После той се обърна към мен:

— Кей, доктор Мант съобщавал ли ти е някога, че са го заплашвали?

— Не. Но не знам дали би ми съобщил. Особено ако е бил уплашен.

— От какво? Това е, което не мога да си представя — зачуди се Уесли, като запали двигателя и потегли. — Ако Едингс е бил свързан с «Новите ционисти», каква връзка може да има това с доктор Мант?

Не знаех. Замълчах и се замислих, докато той шофираше. Бентън заговори отново:

— Възможно ли е английският ти колега просто да е изчезнал от града? Сигурна ли си, че майка му наистина е умряла?

Спомних си началника на моргата в Тайдуотър, който бе напуснал преди Коледа без причина и без предупреждение. После и доктор Мант внезапно бе заминал.

— Знам само това, което той ми съобщи — казах. — Но нямам причина да мисля, че лъже.

— Кога се връща другата съдебна лекарка? Онази, която е в отпуск по майчинство?

— Тя току-що роди.

— Е, трудно е да фалшифицираш подобно нещо.

Завихме по улица «Малвърн». Дъждовните капки падаха тежко върху предното стъкло. В мен се надигаха думи, които не можех да изрека, и когато завихме по улица «Кери», почувствах отчаяние. Исках да кажа на Уесли, че сме взели правилно решение, но приключването на една връзка не означава край с чувствата. Исках да го разпитам и за Кони — жена му. Исках да го поканя в дома си, както бях правила в миналото, и да го попитам защо вече не ми се обажда. Улицата към реката беше неосветена и Уесли караше бавно и внимателно.