Проклетата кауза

— Знаем ли колко е получавал Едингс?

— Не. Но подозирам, че не е било особено много.

— В този шкаф има много бои за обувки и препарати за чистене, но почти нищо друго — съобщи ми Уесли и се изправи.

Завъртях бутилката шампанско и прочетох етикета.

— Сто и тридесет долара, но не е купено оттук. Доколкото знам, в Ричмънд няма магазин за вино, наречен «Търговецът на вино».

— Може да е подарък. Това обяснява и панделката.

— Във Вашингтон има ли такъв магазин?

— Не знам. Не съм купувал наскоро вино във Вашингтон — отговори той.

Затворих вратата на хладилника. Почувствах леко задоволство, тъй като ние с Уесли се бяхме наслаждавали заедно на хубави вина. Обичахме да си изберем някоя интересна бутилка и да я пием прегърнати на канапето или в леглото.

— Не е пазарувал много — казах. — Не виждам никакви следи, че въобще някога се е хранил тук.

— На мен пък ми изглежда, че въобще не се е прибирал у дома — добави Бентън.

Почувствах близостта му, когато застана до мен. Едва можех да я понеса. Одеколонът му винаги беше фин, с аромат на канела и дърво, и когато го помиришех, се чувствах запленена от него.

— Добре ли си? — запита той с глас, предназначен само за мен, като спря на прага на стаята.

— Не — отговорих. — Това е доста ужасно. Затръшнах вратичката на шкафа прекалено силно.

Уесли излезе в коридора.

— Ще трябва внимателно да огледаме финансовото му положение. Трябва да разберем откъде е взимал пари, за да се храни по ресторанти и да купува скъпо шампанско.

Документите на Едингс се намираха в кабинета му. Полицаите не ги бяха проверявали, защото нямаше официално обявено престъпление. Въпреки подозренията ми относно причината за смъртта на журналиста и странните случки около нея в този момент нямахме законен случай на убийство.

— Някой проверявал ли е компютъра му? — запита Луси, загледана в машината на бюрото му.

— Не — отговори Марино, ровейки из документите в зеления метален шкаф. — Едно от момчетата каза, че не можем да проникнем вътре.

Племенницата ми докосна мишката и на екрана се появи прозорче за парола.

— Добре — каза тя. — Има си парола, което не е необичайно. Странното е, че няма дискета в резервния драйв. Хей, Пит? Намерихте ли някакви дискети тук?

— Да, ей там има цяла кутия — посочи той към шкафа, отрупан с истории на Гражданската война и красив комплект енциклопедии, подвързани с кожа.

Луси взе кутията и я отвори.

— Не. Това са програмни дискети за WordPerfect. — Тя ни погледна озадачено. — Искам само да кажа, че повечето хора имат резервни дискети, когато работят в дома си.

Никой нямаше представа дали Едингс е работил тук. Знаехме само, че беше на служба в офиса на «Асошиейтид Прес» на Четвърта улица в центъра на града. Нямаше начин да разберем какво е правил вкъщи, докато Луси не проникне в компютъра и файловете му. Тя успя да влезе в директориите на WordPerfect, които се оказаха празни. Едингс нямаше нито един файл.