Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
— Вед-рус-са съм аз, Владимир.
Произнесеното от Анастасия слово наистина предизвика у мен някакво необичайно усещане, сякаш слаб електрически ток премина през цялото ми тяло с приятна топлина, сякаш извещавайки нещо на всяка клетка в тялото. И в околното пространство, както ми се стори, се случи нещо необикновено. Самата дума нищо не ми говореше, но не знам защо се изправих когато я чух. Стоях прав, и сякаш си припомнях нещо.
Отново, вече радостно заговори Володя:
— Ти, мамичко Анастасия си красавица ведрусса, а пък аз съм ведрусс.
После погледна и мен с радостна усмивка и каза:
— Ти си моят тако. Ти, както и аз, си ведрусс, но само че спящ. Пак много говоря, нали, мамо? Аз ще вървя. За тебе и за татако нещо прекрасно съм намислил. Още преди да слезе слънцето зад дърветата, и аз намисленото ще сътворя, — и избяга на подскоци синът като видя одобрителното кимване на Анастасия.
Гледах стоящата пред мен Анастасия и мислех: «Ведрусите са сигурно една от малочислените югорски народности, живеещи и днес в районите на крайния Север и Сибир».
През 1994 г. в Ханта — Мансийският национален окръг се проведе международен фестивал на кинодокументалистите, изследващи югорските народности. По молба на администрацията на окръга по-голямата част от участниците в кинофестивала бяха настанени на моя параход. Аз общувах с тях, гледах конкурсните филми, пътувах заедно с тях към отдалечени селища на Сибир, където още съществуваха шамани. Не остана много в паметта ми от обичаите и културата на тези съвсем малочислени наридности. Но запомних, не знам защо, тъжното усещане от осъзнаването на това, че тези народности отмират. И хората ги гледат като екзотични предмети, които скоро ще изчезнат от лицето на Земята.
За ведруска националност на кинофестивала, който можеше да се смята за национален, не бях чул от участниците, затова попитах Анастасия:
— Умрял ли е твоят народ, Анастасия? Или по-вярно е, че са останали малко хора от него? Къде е живял преди?
— Нашият народ не е измрял Владимир, той е заспал. Щастливо е бодърствал нашият народ на територията, която днес е определена от границите на такива държбави като Русия, Украйна, Беларус, Англия, Германия, Франция, Индия, Китай и много други големи и малки държави. Съвсем неотдавна, само преди пет хиляди години, в реалния свят още бодърствал щастливо нашия народ на територията от Средиземно и Черно море до крайните северни ширини. Ние — азиатци, европейци, руснаци и тези, които неотдавна се нарекли американци, — всъщност сме хора — богове от една цивилизация ведрусска.
Имало период в живота на нашата планета, който се е наричал Ведически.
През Ведическия период от своя живот на Земята човечеството е достигнало такова ниво на чувствени знания, които му позволявали с колективна мисъл да твори енергийни образи. И човечеството извършило преход в нов период от живота си-Образният.
С помощта на енергийните образи, творени от колективна мисъл, човечеството получило възможност да твори във Вселената. То можело да изгради живот подобен на земния на други планети. Би могло, ако преминавайки през Образния период не извърши нито една грешка.
Но в периода на Образността, който продължава девет хиляди земни години, винаги се извършвала грешка в сътворението на един или едновременно на няколко образа.
Грешката се извършвала, ако на Земята, в човешкото съобщество, се намирали хора с недостатъчна чистота на помислите, култура на чувствата и мислите.
Тя затваряла възможността за творчество във вселенските простори и довеждала човечеството до окултизъм.
Окултният период в живота на хората продължава само хиляда години. Той започвал с интензивна деградация на човешкото съзнание.В краен резултат деградацията на съзнанието, недостатъчната чистота на помислите при високото ниво на знания и възможности винаги довеждала човечеството до планетарна катастрофа.
Така се е повтаряло много пъти през милиардите земни години. Сега на Земята е Окултен период в живота на човечеството. И както винаги трябваше да се случи катастрофа от планетарен мащаб. Трябваше, но срокът й премина. Краят на Окултния период настъпи. Сега всеки трябва да осмисли предназначението си, същината си и в какво се състои грешката. Помагайки един на друг, да се измине мислено целият исторически път в обратна посока, да се определи грешката, и тогава ще настъпи ерата на щастливия живот на Земята. Такава, каквато още не е имало в историята на планетата. Вселената със затаен дъх и велика надежда я очаква.