Градът на зверовете

— Не ти ли се струва, че ни наблюдават, Кейт? — попита я внукът й.

— Да.

— Не се ли страхуваш?

— Има различни начини да надмогнеш страха, Александър. Нито един не действа — отвърна тя.

Едва беше произнесла тези думи, когато един от войниците, който пътуваше на нейната лодка, падна безмълвно в краката й. Кейт Колд се надвеси над него, без отначало да разбира какво се е случило, докато не видя нещо като дълъг шип, забит в гърдите на мъжа. Увери се, че е умрял мигновено: бодилът беше минал точно между ребрата и бе пронизал сърцето му. Алекс и Кейт алармираха останалите от екипажа, които не си бяха дали сметка за случилото се — толкова мълчалива бе атаката. Миг по-късно половин дузина огнестрелни оръжия се изпразниха срещу гъсталака. Когато се разпръснаха пукотевицата, барутният дим и глъчката на птиците, които покриха небето, видяха, че в джунглата не бе помръднало нищо. Онези, които изстреляха смъртоносното копие, се спотайваха неподвижни и мълчаливи. С рязко дръпване Сесар Сантос измъкна острието от тялото и всички видяха, че то бе дълго приблизително един фут и бе здраво и гъвкаво като стомана.

Водачът нареди да продължават с пълен ход, защото в тази част реката беше тясна и плавателните съдове бяха лесна мишена за стрелите на нападателите. Не спряха през следващите два часа, докато не прецени, че са в безопасност. Едва тогава успяха да разгледат копието, украсено със странни знаци с червена и черна боя, които никой не успя да разшифрова. Каракауе и Матууе твърдяха, че никога не са ги виждали, че не принадлежат на техните племена, нито на друго, което да им е известно, но смятаха, че всички индианци от областта използват сербатанас5. Доктор Омайра Торес обясни, че дори ако копието не беше уцелило сърцето с такава впечатляваща точност, при всички случаи щеше да убие човека за няколко минути, макар и по по-мъчителен начин, защото върхът му е напоен в кураре — смъртоносна отрова, използвана от индианците, за да ловуват и за да воюват, срещу която не е известна противоотрова.