- Автор: Димитров Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Антъни Ламбърт 1958–1960
Антъни Линкън 1960–1963)
Към тези общи съображения бих добавил и някои местни. Последната демонстрация беше насочена срещу канцелариите на американската легация, а не срещу резиденцията на пълномощния министър. Тези две сгради, обаче, са в различни части на града, докато моята резиденция е в съседство с легацията и не се съмнявам, че тя би била главната цел. Това е една много изящна къща и ценна собственост на правителството на Нейно Величество, построена е преди близо петдесет години, и аз се чувствам особено отговорен за нея и нейното обзавеждане. Ние бихме имали малка надежда да я защитим срещу тълпата. Може да е трудно да се проникне отпред, но една тълпа лесно би могла да влезе в градината, а оттам няма пречка за атака на резиденцията.
Британската идея за протестна нота се обсъжда на 20 и 26 април 1961 г. на срещи на дипломатическите представители на страните от НАТО в София. Антъни Линкън съобщава на Лондон:
По време на двете срещи беше обсъдено връчването на протест на българското правителство и формата на този протест. Доайен на Дипломатическия корпус е румънският посланик. Той е неефективен и не виждаме смисъл да го молим да предприеме някакви действия, особено поради факта, че е имало голяма демонстрация срещу американската легация в Букурещ. Няма никакъв шанс за протест от дипломатическото тяло като цяло или чрез доайена, затова обсъждахме изпращането на идентични ноти от шефовете на дипломатическите мисии, които споделят това мнение.
При обсъждането на процедурата и същността на евентуалните протести аз застъпих позицията, че те трябва да са практични и в любезен тон и че не трябва конкретно да се свързват с последните две демонстрации или с политическите събития, които бяха използвани като претекст за тях. Казах, че те по възможност би трябвало да визират Виенската конвенция за дипломатически имунитет и че не трябва да бъдат правени в момент (например след разговор между американския пълномощен министър и българския външен министър), когато българите не биха могли да направят нещо друго освен да ги отхвърлят.
В това аз бях подкрепен от пълномощните министри на Америка и Италия, но не от всички мои колеги от НАТО. Някои от другите бяха за незабавна осъдителна акция и белгийският шарже д’афер, след първата ни среща, представи проекто-нота в този смисъл с изрази, които нито аз, нито италианският ми колега бихме одобрили. По време на срещите усетих, че някои от моите колеги — по-специално гъркът и турчинът — смятаха, че аз не проявявям достатъчно жар срещу българите и твърде дълго съм си играел на джентълменство. В края на нашата втора среща, обаче, бях замолен да съставя проект на протестна нота. Текстът бе посрещнат с одобрение от повечето колеги.
Антъни Линкън изпраща на Форин офис за одобрение черновата на протестната нота. От Лондон препоръчват две промени в текста и на 30 май британският посланик връчва следната нота:
Monsieur le Ministre,
Имам честа по инструкция на министъра на външните работи на Нейно Величество да се обърна към вас по въпроса за закрилата на сградите на дипломатическите мисии.
Принципът, че държавата-домакин има специално задължение да взема всички необходими мерки за защита на помещенията на тези мисии срещу проникване или щети и да предотвратява всякакво нарушаване на спокойствието на мисията и нарушаване на нейното достойнство, отдавна е всеобщо приет. Той беше потвърден и от Конвенцията за дипломатическите отношения, приета на конференцията, проведена под егидата на ООН във Виена от 2 март до 18 април 1961 г.
Бих искал да получа уверения, че винаги бих могъл да поискам помощ от Ваше Превъзходителство и от Министерството на външните работи на Народна република България относно всички въпроси, засягащи закрилата на легацията на Нейно Британско Величество в София. В съответствие с това имам честа да ви замоля да бъдете така добър да ме осведомите в кой отдел на Министерството на външните работи мога да разчитам, че по всяко време ще има отговорен служител, който ще може незабавно да обърне внимание на всяка молба за помощ.
На следващия ден след връчването на нотата, 31 май 1961 г., Началникът на протокола на българското външно министерство, г-н Стефанов, иска среща с британския посланик. На 1 юни двамата разговарят и на 2 юни Антъни Линкън докладва на Лондон.