Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Аз не съм ти партньор, а „мантик“ означава философия, основана на видения, вдъхновение или интуиция, не от знания или логика.
— Ако не си ми мъж, спри да ме поучаваш, все едно съм твоя съпруга.
Питър се смути и извърна поглед:
— Така ли ти се струва?
— На Път мъжът смята жена си за глупава и постоянно я поучава за неща, които вече са й известни. Когато трябва да научи на нещо съпруга си, жената трябва да се преструва само, че му напомня неща, на които той сам я е научил преди много време.
— Е, значи, аз съм безчувствен пън.
— Моля те, не забравяй, че когато се срещнем с Аймана Хикари, ние с него ще притежаваме извор на знания, до които ти никога не можеш да се докоснеш.
— И какъв е той?
— Жизнен опит.
Видя болката в очите му и съжали, че му я е причинила. Тази реакция обаче бе по-скоро като рефлекс — като дете я бяха обучавали да изпитва разкаяние, когато обиди някого, независимо колко си го е заслужавал.
— Ох — възкликна Питър, сякаш само се е преструвал на засегнат.
Сиванму не показа никакво съчувствие — тя вече не беше слугиня.
— Толкова си горд, че знаеш повече от мен, но всяко твое знание е или вкарано в главата ти от Ендър, или научено от Джейн. Аз нямам Джейн, нито Ендър. Научила съм всичко, което знам, по по-трудния начин. Изживяла съм го. Затова, моля те, не се отнасяй повече с пренебрежение към мен. Ако имам някакъв принос за тази експедиция, той ще дойде от това, че знам всичко, което и ти — защото мога да усвоя всичките ти знания, но ти никога няма да получиш моите.
Думите й вече не се приемаха на шега. Питър почервеня:
— Как… за коя…
— Как си позволявам ли? — довърши Сиванму. — За коя се мисля ли?
— Не съм казал такова нещо — сведе лице той.
— Аз не си стоя на мястото, нали? Хан Фейдзъ ми е разказвал за Питър Уигин. За оригиналния, не за копието. Как е принудил сестра си Валънтайн да вземе участие в плановете му за установяване на хегемония над цялата Земя. Как я е карал да пише от името на Демостен — евтина демагогия, — докато той е публикувал под псевдонима Лок красиви, възвишени идеи. Надутата демагогия обаче е била измислена от него.
— Значи Той е раждал надутите фрази.
— Именно. Това, което е пишел той, всъщност е идвало от Валънтайн; от източника, който никога не е имал или ценял. От човешката душа.
— Хан Фейдзъ ли ти го е казал? — Да.
— Тогава той е пълен малоумник. Защото Питър е имал толкова душа, колкото и Валънтайн. — Питър се изправи. — Аз съм този, който няма душа, Сиванму.
За миг тя изпита страх. Откъде можеше да знае каква жестокост се таи у този човек? Коя тъмна страна в аюата на Ендър можеше да намери изражение в създадения от него двойник?
Питър обаче не посегна да я удари. Може би нямаше нужда.
Аймана Хикари излезе да ги посрещне на портата, на градината си. Беше облечен скромно и носеше медальон, характерен за всички почитащи традициите японци на Божествен вятър: миниатюрна кутийка, съдържаща праха на достойните му предци. Питър бе обяснил, че когато човек като Хикари умре, щипка от праха в медальона се добавя към част от собствения му прах и се дава на децата или внуците му. Така на гърдите си той носеше целия си род и това бе най-ценният дар, който можеше да остави на наследниците си. За Сиванму, която нямаше предци, заслужаващи да бъдат запомнени, този обичай беше както възбуждащ, така и смущаващ.
Хикари се поклони на Сиванму, но на Питър подаде ръка. Питър я пое с изненадай вид.
— О, наричат ме пазител на духа Ямато — каза с усмивка Хикари, — но това не означава, че трябва да съм груб и да карам европейците да се държат като японци. Да гледаш как европеец се покланя, е все едно свиня да играе балет.
Когато домакинът ги поведе през градината към традиционната си къща с хартиени стени, Питър и Сиванму се спогледаха с усмивка. Така сключваха мълчаливо примирие, защото знаеха, че Хикари ще е труден противник и трябва да се съюзят, ако искат да научат нещо от него.
— философ и физик — заговори домакинът. — Проучих ви, след като получих бележката ви. И преди са ме посещавали физици и философи, също европейци и китайци, но наистина се учудвам, че идвате заедно.
— Тя ме намира за сексуално неустоим и не ще да ме остави на мира — отвърна Питър.
Ухили се с най-чаровната си усмивка.
За задоволство на Сиванму характерната за европейците ирония на Питър остана незабелязана от Хикари и това накара спътника й да се изчерви.
Сега беше неин ред — да се преструва на гномик, този път наистина.
— Свинята се търкаля в калта, но се топли върху слънчевия камък.