История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Вкусът на елита към лукс и охолство нараствал с всяка изминала година. Висшите сановници не се задоволявали с прости ленени или вълнени дрехи — те искали коприна, която тогава се внасяла от хиляди километри, чак от Китай, и струвала неимоверно скъпо. Тези хора се обливали щедро с парфюми от Арабия, кичели се със злато, сребро и скъпоценни камъни от всички краища на империята; много обичали кехлибар и редки кожи от далечна Прибалтика; използвали козметични продукти от Анадола. Да се доставят всички тези луксозни стоки с кервани от далечни краища на империята струвало много пари — и това били пари, които напускали завинаги римската хазна, за да пълнят джобовете на китайски, индийски, африкански и балтийски търговци. Неутолимият апетит за охолство и луксозен живот на римския елит се предал и на по-късни поколения европейци, като предизвикал изтичане на злато и сребро от Европа за Азия, продължило почти до деветнайсети век.
Този апетит на римляните за луксозни азиатски стоки предизвикал първия в историята глобален търговски дефицит. Понеже Рим не произвеждал почти никакви занаятчийски стоки, той нямал какво да предложи в замяна на световния пазар освен запасите си от злато и сребро. Това довело до обогатяването на управляващите династии Андхра в Южна Индия и Хан в Китай. За размера на търговския обмен между Римската империя и Азия може да се съди по откритите в последните десетилетия огромни количества златни римски монети от древността, заровени на различни места в Ориента чак до Южна Индия.
Приближените на императора измежду римския елит далеч не били единствените облагодетелствани от успехите на Рим. Още в дните на републиката, далеч преди възникването на империята, римските политици открили, че най-лесно могат да увеличат влиянието си, като залъгват масите с хляб и зрелища. В допълнение към безплатните народни увеселения, устройвани в Колизея, те освободили от данъци всички свободни граждани на Рим и раздавали субсидирана, дори напълно безплатна пшеница, разходите за която се покривали от данъци и налози, събирани от по-отдалечените части на империята. Тази практика бързо се институционализирала като един вид социална помощ за народа.
При възкачването на престола на Юлий Цезар близо една трета от жителите на Рим, или около 320 хиляди души, получавали безплатна пшеница като социална помощ; с поредица ловки маневри той успял да намали броя на „правоимащите“ повече от два пъти — на 150 хиляди, което също никак не било малко. След убийството на Цезар обаче броят на получателите на социална помощ отново започнал да се увеличава, а заедно с него нараснал и размерът на самата помощ. Освен пшеница Луций Септимий Север раздавал на гражданите зехтин; от време на време към натуралните помощи се добавяли и малки суми пари. Император Аврелиан, който получил титлата Възстановител на империята, заменил дажбата пшеница с готов хляб, за да спести на народните маси разноските по печенето му. Освен това той субсидирал цените на виното, солта и свинското за гражданите на Рим.
Като всички хора по света, след като решили, че данъчното бреме е прекалено голямо в сравнение с ползата от държавата, поданиците на Римската империя намерили начин да избегнат плащането на данъци. Търговията замряла. Хората произвеждали само най-необходимото за собственото си изхранване и се въздържали от излизане на пазара. Докато бедните изнемогвали от тежките имуществени данъци, заможните земевладелци, собствениците на латифундии — особено онези, които поради своя привилегирован статут не плащали налози — увеличавали богатството си. Високите данъци прогонили повечето селяни от земите им към освободените от данъци латифундии, където поне можели да си осигурят насъщната храна и най-необходимите вещи, произвеждани на място.
Докато малките стопанства и населени места се обезлюдявали, едрите имения и латифундиите нараствали; накрая, поради спада в търговията, настъпил всеобщ упадък и в големите градове, които станали лесна плячка на скитащи банди мародери. Макар по онова време никой да не мислел в подобни икономически категории, днес може да се каже, че Рим станал жертва на продължително натрупване на дълбоко погрешни практики от страна на управниците, довели до задушаване на икономиката. Заедно с него от тази гибелна политика пострадали големи части от Европа и Средиземноморието. Забелязали ранните признаци на икономически колапс, императорите предприели стъпки, които смятали за оздравителни. За съжаление тези стъпки само влошили още повече ситуацията.