Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Ньоген:
Някой от благородните разказал на Кундзъ за един честен поданик, който доказвал на съда, че баща му е откраднал овца. Генро взел тази забележка от „Спазващите закона“. Живеещият по закона човек, трябва да го спазва независимо от човешките чувства. Добрият Учител никога не ще пощади добрия студент за пропуск.
Генро:
Глава на дракон и опашка на змия.
Фугаи:
Ама че чудовище!
Генро:
Играчката може да успокои плачещото дете. Свидетелят може да вижда всичко поради вярност на Дхарма.
Фугаи:
Само десета част била изплатена.
80. Пачяо не обучава
Един монах попитал Пачяо: „Ако човек, които не може да избегне присъствието при раждането и смъртта и не разбира Нирваната, — ще обучаваш ли такъв човек?“
Фугаи:
За какво говорите?
Пачяо отговорил: „Няма да го обучавам“.
Фугаи:
Добрият Учител не пилее думите напразно.
Монахът попитал: „Защо няма да го обучаваш?“ „Този стар монах знае кое е добре и кое — лото“. — отговорил Пачяо.
Фугаи:
Старецът пропиля думите си.
Този диалог между Пачяо и монаха бил разказан в другите манастири и веднъж Тяншуан казал: „Пачяо изглежда знае кое е добро и кое — лошо, но той не ще може да вземе вола на бедняка и хляба на гладния. Ако този монах беше питал мен, още преди да завърши въпроса си щях да го ударя с тоягата. Защо? Защото мен не ме интересува кое добро и кое — лошо“.
Фугаи:
Чия ли крава ще замучи… (Котлето нарича чайника черен.)
Ньоген:
Пачяо бил Майстор в Китай, известен с името Чиче. Монахът взел един свободен от илюзии човек и поискал да си изясни дали съществува висше учение, което би могло да просветли този човек. Фугаи видял нелепостта на това предположение и предупредил монаха.
„Няма да го обучавам“. — казал Пачяо, използвайки думата на монаха „обучавам“ без да пилее своите. Понеже монахът не успял да го разбере и попитал защо той няма да го обучава, той получил отговора на Пачяо, показващ, че Пачяо може да отличи човека, който се нуждае от учение, и човека, който не се нуждае от него. Отговорът на Фугаи, че Пачяо е пропилял думите си, е похвала на този безвреден отговор.
Споменатият Тянтуан бил поет, който написал поемите „Дзуйюн“, или книгата „Единодушие“. Истинското му име било Хунчи. Неговите думи за вола и храната са най-бързият начин ученикът да се освободи от илюзиите. Затова той ударил монаха без да обсъжда въпроса за това, кое е добро и кое — лошо.
Клеветническите забележки на Фугаи са похвала на Пачяо и Ханчин.
Генро:
Пачяо все още използва постепенния метод, докато Тиантуан практикува метода на внезапното Озаряване. Метода на Тиантуан може да бъде лесно разбран, но малцина са в състояние да разберат работата на Пачяо.
Фугаи:
Какво ще кажа аз за вашата работа?
Генро:
Има много различни лекарства, за да се излекува болестта.
Фугаи:
Крадци в мирно време.
Генро:
Да се арестува човека без белезници.
Фугаи:
Герой във военно време.
Генро:
81. Каогин бие монаха
Един монах дошъл от Чиашуан и се поклонил. Каогин веднага го ударил.
Фугаи:
Коанът става ярък, жив.
Монахът казал: „Специално дойдох при вас и изразих уважението си с поклон. Защо ме ударихте?“
Фугаи:
За какво приказваш? Защо не се поклони повторно?
Каогин пак ударил монаха и го изгонил от манастира.
Фуга:
Чистото злато има златист блясък.
Монахът се върнал при своя Учител и му разказал за случилото се.
Фугаи:
Добре е когато хората имат какво да си кажат.
„Разбра ли, или не?“ — попитал Чиашуан.
Фугаи:
Какво може да се направи с една умряла змия?
„Не, не разбрах“, — отговорил монахът. „За мой късмет ти не си разбрал, — казал Чиашуан, — иначе щях, да онемея“.